Всеки път, когато пътувам към Банско (което не е рядко), минавам покрай една табела:
Бях започнал да я възприемам като част от пейзажа.
От това ми състояние ме извади Томи, който веднъж, докато минавахме, ми обясни, че хотелчето е много хубаво и дори има собствен минерален извор в мазето.
И така, една седмица се чудехме къде да отидем на разходка и както си разглеждах сайтовете със съвети в тази насока, попаднах на въпросния хотел.
Обадих се на посочените телефони. Цената беше повече от приемлива: 40 лв за двойна стая с включени басейн, сауна, фитнес и безжичен интернет.
В събота сутринта се натоварихме на ракетата и потеглихме. След около два часа бяхме в региона, но не можахме да намерим точно откъде се минава. Обадихме се и ни казах, че трябва да пресечем жп-линията
и да свием надясно.
Скоро бяхме в двора, където ни посрещна едно огромно куче,
което въпреки габаритите си (които вдъхваха притеснение) се оказа дружелюбно.
Разтоварихме багажа, разплатихме се с любезния домакин и излязохме да се поразходим.
В началото се объркахме и след кратък преход се озовахме в комапнията на няколко кончета,
но нямаше как да продължим нататък. Затова се върнахме и поехме по друга пътека.
Повървяхме малко и стигнахме до една интересна табела, която ни уведомяваше, че наблизо има някаква забележителност:
Ентусиазирано продължихме нагоре, но скоро стигнахме до един кръстопът, на който нямаше указание на къде да продължим. Леко разочаровани, позяпахме растенията
и тръгнахме обратно надолу.
По пътя надолу имаше гледка към хотела:
Леко изморени от прехода, се върхнахме обратно в стаята.
След кратка пауза, слязох до басейна. Водата беше точно 37 градуса и усещането да се разплуваш в басейна беше страхотно. Не успях да се възползвам от сауната, а след басейна, нямах ентусиазъм да въртя на велоергометъра.
Интернетът малко се моташе, но в рамките на допустимото.
За вечеря се оставихме в ръцете на готвачката (хотелът има и малък ресторант) и останахме доволни. Цените също бяха поносими (дори за габровец).
На следващата сутрин разпитахме за подробности относно забележителността, която не бяхме успяли да намерим предния ден.
Оказа се, че става въпрос за останки от крепост, наричана Калята от местните. Учтивата дама ни даде и подробни обяснения как точно да стигнем и ние се отправихме натам.
Преходът до Калята е около 40 минути и е доста приятен. Самата крепост обаче леко разочарова. Ако не са няколко камъка, наплескани с цимент и няколко стълбички (може би това е останало след усвояването на помощта за реставрация - не обиждам никой, възможно е да не са отпуснали достатъчно пари), нямаше нищо друго, което да навява на мисълта, че тук е имало крепост.
За сметка натова пък има невероятна панорама:
А град Якоруда се вижда като на длан.
Отправихме се надолу към колата. По пътя обсъждахме накъде да се отправим, като настроенията бяха в полза на идеята да идем до Гоце Делчев.
Само че ... като стигнахме до Банско, решихме, че не е лоша идея да отидем до хижа "Вихрен".
По пътя минахме през Шилигарника, където установихме, че е още рано за ски:
И после се отправихме към крайната си цел, като по пътя не пропускахме да направим снимки:
Хижата изглежда гостоприемна:
Само че нашите опити да пием чай тук се провалиха. Затова се полюбувахме на гледките наоколо
и след това потеглихме наобратно.
Много ни се искаше да поостанем, още повече, че имаше и изкушаващи надписи:
но времето ни притискаше и се отправихме обратно към Пловдив.
Балканци - Марш на 34-ти Троянски полк
Само едно лято...
Беше ми интересно пътеписецо.
Благодаря!
Беше ми интересно пътеписецо.
Благодаря!
"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПИРИН"
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/10/01/proekt-quot-na-bylgariia-s-liubov-pirin-quot.407778