Откакто посетих Побитите камъни, взех решение да обръщам по-голямо внимание на табелите със забележителности.
Връщайки се от Каварна, трябваше да мина през Кубрат, за да проверя нещо в местната община. Пътят ми минаваше покрай Разград и колкото повече наближавах този град, толкова по-често започнаха да се появяват указателни табели за Абритус. В изпълнение на цитираното по-горе решение и тъй като никога не бях чувал за това място, без много да му мисля завъртях волана и се отправих по пътя, който ми посочваха табелите.
Абритус е древно тракийско, след това римско, в последствие и българско селище.
В момента могат да се видят останки, които загатват за едновремешното разположение на селището. 



На мястото има поставена разяснителна табела,

но нямаше кой да ми скъса билетче за вход, нито пък да ми разкаже нещо повече за това място. Със съжаление се отдадох на размишленията си, които ме мъчеха от години - имаме толкова много красиви и интересни места в Родината, но те не са популяризирани и по този начин красотата им остава само за очите на местните и потнециалът й е неизползван.......
От Разград, продължих към Кубрат.
Тук в продължения на много десетилетия е живял прадядо ми Иван, тук са родени баба ми и майка ми.
От баба си бях чувал много разкази за нейния роден град. Стотици пъти ми е разказвала зза родителите си: моите прадядо Иван и прабаба Елена:

Някога много отдавна моите предци слезли от еленското село Беброво към равнината и се заселили тук. Благодарение на леля Денка (братовчедка на баба ми), видях къде е била първата къща на рода и това, което е останало от нея:

Лека-полека родът се устрои и заживял тук. Дошли войните и дядо Иван бил призован да служи под българските знамена. Изкарва и трите войни (Балканска, Междусъюзническа и Първа световна) и се уволнява като подофицер, награден с орден и кръст за храброст. В войната участва и неговият бъдещ тъст - дядо Станчо, който бил на гурбет в Америка, където се бил устроил. Върнл се до България да вземе дъщеря си, но междувременно започнала войната и въпреки че го нямало в списъците на запясняците, се записал доброволец. След войната решил да си остане в Родината и си отворил дюкян, на това място:

След като се уволнил от армията, прадядо ми започнал да се занимава със земеделие. За кратко минал и през политиката - като кмет на Кубрат. През време на неговото кметуване била завършена сградата на общината, паметника на падналите във войните и водоснабдяването (за което помогнало и доброто желание на бъдещият премиер Иван Багрянов, с когото прадядо ми бил в приятелски отношения и който подарил на общината 60 декара от своите земи, в които имало извори).
Мислих, че всичко това не е много малко и е заслуажава името на Иван Момчев (така се казва), да се помни. Затова отидох в общината и с жаден взор се загледах в списъка на кметовете, който беше закачен на стената. За мое най-голямо изумление, установих, че точно името на прадядо ми липсва. Годините на управлението му бяха отбелязани, но срещу тях имаше празно място (затова си позволих по-късно да напиша e-mail до общината, давайки повече информация за Иван Момчев, снимка, както и кратка история на неговото кметуване. Дано местната власт да се трогне).
След като приключих в общината с леля Денка отидохме към къщата на дядо Иван:

Днес тя си притежава от други хора и не можах да вляза в двора. Затова мислено и с насълзени очи се пренесох назад във времето, разказвано от баба ми и си представих голямото, щастливо семейство.
Тръгнах си от Кубрат натъжен. Големият, задружен и уважаван род се беше разпръснал. Братовчедите не се познаваме, а доколкото се знаем, не си обръщаме повече внимание от едно здрасти, не се поздравяваме за празниците, не се чуваме по телефона, не си пишем и след години, като разберем, че някой, за който сме чували е починал, се прекръстваме и казваме "Бог да го прости".

ПОЗДРАВИ ЗА ПОСТИНГА!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Благодаря

Мисля ,че е правописна грешка???..т.е казват се: Побитите камъни а аз съм Александър Ландов

Благодаря ти, Сашо.