Прочетен: 18261 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 06.10.2013 09:57
В края на август, уж на шега, запзихме пет двупосочни билета до Лондон. Времето неусетно мина и дойде 14 ноември. Денят на заминаването беше доста емоционален от гледна точка на работата и се наложи да потеглим за София чак привечер.
През деня се опитах да резервирам хотел, където да нощуваме преди полета, но се сблъсках с неочакван проблем. Всички хотели, на които се обадих, бяха заети, все едно същата вечер в София се очакваше да кацнат едновременно папата, извънземните, Барак Обама и Джордж Буш. Най-накрая запазих място в хотел "Интерсоф", но ..... когато стигнахме, се оказа че "хотелът" е съборетина, която много напомня на долнопоробен бардак.
Не сме много придирчиви, но все пак решихме да намерим някое по-добро място. В крайна сметка след няколко разочароващи опита успяхме да си вземем стаи в "Горублянското ханче". Хотелът ни изненада повече от приятно. Всичко беше ново и лъскаво, цените не бяха високи, а стаите - страхотни. Неприятно се изненадахме от ресторанта. Имаше жива музика, която освен, че беше основно т.нар. попфолк, беше и толкова силна, че не можехме да си чуем мислите. А когато дойде сметката, се оказа, че чаша червено вино струва .... 6 лв.
На сутринта стигнахме без проблеми до летището, чекирахме се и след малко потеглихме с претъпкания самолет за летище Лутън.
Тук ни чакаха - приятелят на шефа Васил Рашков беше пратил две коли да ни вземат.
Хотелът, в който бяхме направили резервации имаше изцяло полски персонал, и явно беше гостоприемен:
В нашата стая имаше спалня и двуетажно легло, което ми напомни за казармата:
Оправихме се набързо и потеглихме към центъра на Лондон. Метрото ни закара до Ковънт Гардън, откъдето щеше да започне разходката ни.
Тук шефът реши да ни заведе до култовото заведение "Пънч&Джуди", което беше посещавал навремето.
Пийнахме по бира:
След това се отправихме към центъра. По пътя Божо и шефът се сдобиха с нови фотоапарати, които се оказаха по-евтини отколкото в България, въпреки че бяха купени от центъра на Лондон.
Скоро се озовахме и на площад "Трафалгар", където се извисяваше статуята на адмирал Хорейшо Нелсън:
Поехме надолу по посока на Уестминстърското абатство и Парламента. По пътя спряхме да се снимаме с конната стража:
Конете обаче бяха доста поизнервени от цялото това внимание, затова решихме да не допринасяме за лошото им настроение и продължихме надолу.
Парламентът не беше далеч и след няколко минути го увековечихме:
Срещу парламента отново имаше протестиращи, които бяха на палатки:
Уестминстърското абатство се намира точно срещу парламента.
То е построено по времето на Едуард Изповедника и е в типичен готически стил. Тук са погребани много монарси, учени, музиканти, поети, държавници.
В абатството за разлика от повечето други забележителности в Лондон, входът е платен (13 лири) и вътре е забранено да се снима. Затова прибрахме фотоапаратите и влязохме навътре.
Обстановката е впечатляваща. Но на мен лично не ми хареса много. Навсякъде имаше гробове на известни англичани. Статуите бяха интересни, но скоро ме отегчиха. Освен това не ми беше приятно, че доста пъти се налагаше да стъпваме по надгробни плочи.
След Абатството, се отправихме към Сейнт Джеймсис парк, като по пътя минахме покрай Министерство на правосъдието:
Както и предния път, се порадвах на дружелюбни животните, които живеят в парка.
Тъй като вече беше започнало да се стъмва, се отправихме към Бъкингамския дворец, за да може, да се увековечим и тук:
После покрай Грийн парк лека-полека поехме към Пикадили съркъс. По пътя се снимахме с онези войници с високите рошави шапки:
Тъмнината вече беше слязла над Лондон и ние намалихме темпът на придвижване.
Пикадили съркъс изглеждаше както винаги впечатляващо:
След кратък шопинг в Лилиуайтс (който се намира точно на Пикадили), се отправихме на разходка по Риджънт стрийт:
Надникнахме в един-два магазина и останахме с впечатление, че това е една от може би най-скъпите Лондонски улици. А тъй като беше петък вечер, улиците бяха пълни с хора, така че едвам се разминавахме и на моменти се загубвахме един друг.
Затова пък в пресечките имаше интересни гледки:
За вечерта имахме уговорка с Васил Рашков да отидем на заведение. И тъй като дотогава имаше още доста време, се отбихме в едно много интересно заведение, в което сервираха вино с ... хляб:
Подкрепени от хляба и духовната храна, се отправихме към Довър стрийт, къде беше следващата ни спирка. Тук ни чакаше маса, запазена за нас, където под настойчивата и професионална препоръка на Васил Рашков опитахме някои от най-квалитетните ястия и вина, които се предлагаха.
След това, вече доста изморени от пълния с емоции ден, си взехме довиждане с учтивите домакини:
и с метрото се отправихме обратно към хотела:
Събудихме се изпълнени със сили. С помощта на английските мивки оправихме сутрешния си тоалет, закусихме и се отправихме към следващата си дестинация - Британския музей.
Бях чувал много за това място от Наско и от други приятели, затова очаквах с нетърпение да започна обиколката си.
Наско обича да казва, че англичаните са крали от целия свят и затова в Британския музей има всичко. Музеят е разделен на различни сектори: Древен Египет, Древна Гърция, Средновековие и т.н.
По съвет на Божо, най-напред отидохме да видим Розетския камък. Той е написан на три езика, един от които египетски и е помогнал за разгадаване на Йероглифите.
След това продължихме към Египет:
и после към Древна Гърция:
Тук се видяхме с великият атински военачалник Перикъл и с Афродита, която е провокирала Троянската война:
Много се впечатлих, като видях една цяла част от Пантеон, която явно беше пренесена камък по камък от Гърция до тук:
Отдадохме дължимото внимание и на древногръцката зоологическа пластика
След което се качихме на горния етаж. Тук попаднахме на кръстопът и доста се чудихме накъде да тръгнем. Накрая решихме да започнем от Средновековието и на връщане да минем през мумиите, които неизвестно защо бяха тук, а не долу в Древноегипетската секция.
Направи ми впечатление, че бижутата, които са се правили в Древен Египет са много по-изящни:
от средновековните
Тук аз, разбира се, се концентрирах върху оръжията:
Обърнахме внимание и на някои съкровища:
После се върнахме обратно и минахме през сектора на мумиите:
Тръгнахме да излизаме обратно и ... намерихме част, в която не бяхме ходили - Северна америка. Аз не пропуснах да се порадвам на индианските атрибути:
Имаше и още доста неща да се видят, но за съжаление, нямахме време.
Като цяло мога да кажа, че Британския музей много ми хареса, но може би разказите, които бях слушал преди това ме претовариха с очаквания и не можах да му се зарадвам достатъчно много.
Потеглихме обратно и след малко се спряхме пред поредната забележителност, този път движима. Това беше един огромен джип - по-дълъг от "Чавдар", който освен всичко останало имаше и emergency door:
Следващата спирка от нашата разходка беше Националната художествена галерия, която се намира на площад Трафалгар.
Тук не можеше да се снима, затова прибрахме камерите и заразглеждахме творбите на Моне, ВанГог, Рембранд....
Тук се видяхме и с Роската, с който после продължихме нашата разходка, този път по търговската улица "Оксфорд".
Вечерта имахме среща с доктора Минчев, с когото уважихме кухнята на един турски ресторант. Яденето беше страхотно, само дето си отчакахме и сервитьорът ни обърка порциите.
Третия ден решихме да посветим на Тауър.
Слязохме на спирката на националната банка. В една съседна сграда се снимаше филм и се спряхме да позяпаме статистите с ретрокостюми:
Оттам, поехме към Лондон бридж:
Минахме от другата страна на реката, откъдето се виждаше интересна гледка - смес на стара и модерна архитектура:
Поехме към Тауър бридж, който беше в ремонт:
Това е един от най-известните мостове в Лондон. Спомням си, че в 6 клас учителката по английски ни разказваше, че е известен още като "моста на самоубийствата", понеже през вековете много хора са скачали от него. И тъй като разстоянието от горе до водата е 60 метра, съпротивлението на водата е толкова голямо, че шансът да се оцелее е почти 0.
Недалеч от моста се намира и сградата на кметството, която има интересна архитектура
Лондон доскоро не е имал фигурата на кмет и може би затова сградата беше нова.
От другата страна на Тауър бридж е крепостта Тауър. Това се е смятало, че е най-сигурното място в Лондон и по тази причина тук са държани важните затворници. Тук се намира и съкровището на короната (което, за съжаление, не може да се снима).
Входът в крепостта струва 16 лири. Не се почудих нито за момент (въпреки че съм от Габрово).
Вътре беше много интересно. Най-много се впечатлих от короните. Имах голямо желание да ги снимам въпреки забраната, но все пак се намирахме в място с висока концентрация на камери, така че със съжаление се отказах.
Вместо това се снимах с оръжията, които бяха оставени по бойниците:
и в "Бялата кула", която беше нещо като оръжейна:
Тъй като нямахме време, се отправихме към изхода. Бяхме стояли няколко часа и бяхме видели малка част от това, което можеше да се види.
Времето ни притискаше и затова се отправихме към следващата си цел: катедралата "Свети Павел".
Когато стигнахме, разбрахме, че не можем да влезем, защото вътре имало концерт, за който нямхме билети.
Снимахме се отпред и заедно с Роската и Ели (които междувременно бяха дошли) и
се отправихме към "Хародс"
Само, че ..... ударихме на камък. Магазинът не работеше до късно в неделя и не можахме да влезем.
Затова се насочихме към Пикадили съркъс, където пихме по бира в типична английска кръчма.
След което се потеглихме към "Мейнър хауз" - спирката на метрото, където се намираше нашият хотел.
Както споменах, по-горе, тук има доста турски магазини, заведения и т.н. И тъй като не бяхме забравили препоръката на Димо отидохме да си вземем по един дюнер.
Предстоеше ни последната вечер в хотела и ние спахме като къпани. Една груба сметка показа, че сме изминавали по не по-малко от 15 км всеки ден. Лондон е добро място за спорт. :)
Това се потвърди и от разходката ни следващата сутрин. Тъй като се събудихме по-рано, с Мими, решихме да се разходим до намиращия се наблизо "Финсбъри парк". Тук имаше доста хора, които се бяха отдали на спорт, въпреки че беше понделник сутринта. Освен това присъстваха и задължителните дружелюбни животинки:
Времето беше накъсяло затова се върнахме и след малко се отправихме към летището с такси, поръчано ни от Роската.
Изкарахме си страхотно, но останаха още много неща за гледане. Янвно ще трябва да дойдем пак.
:-)
24.11.2008 12:17
09.01.2009 16:24
04.07.2011 18:52
21.10.2012 09:41
05.11.2012 17:33