Прочетен: 12889 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 16.03.2009 14:14
Преди да отлетим от Лондон, решихме да направим екскурзиите една добра традиция. След кратък размисъл, избрахме следващата си цел – Виена. Този път обаче подходихме малко по-безотговорно към самолетните билети и в резултат, платихме двойна цена, в сравнение с пътуването до Лондон.
Известни затруднения имахме и с мястото за спане. Поради световния конгрес на радиолозите или поради друга причина, всички хотели, които „заприказвахме” ни обявиха поне двойни цени на тези, които пишеше в интернет страниците им. Все пак с помощта на Божо и с малко късмет, „Лихтенщайн апартмънтс” се оказаха нашият Виенски временен адрес.
Самолетът ни излетя от Терминал 1. Използвахме локацията си до прозореца, за да увековечим част от хубавите гледки:
и да замерим скоростта на самолета и височината, на която лети:
Както се бяхме уговорили, на летището ни чакаха - на една табела беше записано Stanislav Familia. За щастие Арон (доколкото разбрах, така се казваше шофьорът ни) беше дошъл с голям бус,в който успяхме да се съберем всичките, заедно с багажа. След около половин час бяхме до квартирата, където Арон на руски (оказа се, че е от Узбекистан) ни обясни, че няма нищо против да ни закара на летището навръщане, като ни помоли да не казваме на шефа му. Остави ни и визитка, за да можем да потвърдим уговорката. Само дето май беше надценил лингвистичните ни способности, защото на нея успяхме да разберем само телефона:
Апартаментите бяха много хубави с всичкото необходимо обзавеждане, което ни е необходимо. Оставихме си багажа и се отправихме към центъра на Виена.
Вече беше станало доста тъмно, а и валеше неприятно, затова се ориентирахме към една пицария, където с известни трудности успяхме да си поръчаме по пица.
След това се запътихме обратно, за да си починем и да съберем сили за утрешния ден.
На сутринта валеше много неприятно, затова се спряхме покрай един магазин за чадъри, където Божо се сдоби с нова придобивка:
Първата спирка от нашата обиколка беше катедралата "Щефансдом".
След като я разгледахме бяхме псорещнати от един човек, който ни покани на опера, като ни обясни, че да си във Виена и да не идеш на опера, е все едно да отидеш в България и .... да не идеш във Варна...
Продължихме надолу, като по пътя минахме покрай Чумната колона:
и продължихме към замъка "Хофбург",
където по план трябваше да посетим няколко музея. Точно преди замъка, решихме да съберем сили в императорската сладкарница "Демел"
в която човек можеше да види как се изработват ръчно лакомствата, които ни изкшуаваха:
Посъбрали сили от въглехидратите, които поехме, продължихме нататък.
Тъй като съкровищницата днес не беше отворена, а музеят на императрица Сиси не ни грабна като идея, първата стъпка беше библиотеката, където срещу един билет можехме да разгледаме експозицията на Ефес (както се оказа, градът беше проучван основно от австрийците и затова му бяха отделили подобаващо внимание)
Музея на оръжията:
И на музикалните инструменти:
След това прекосихме Ринга (някога Виена е била опасана с крепостни стени, но заради разрастването на града те са били съборени и в момента на тяхно място има улица - Рингщрасе) и се отправихме към художествената галерия, която се помещава в единия от двата музеи-близнаци
Между тях има огромна статуя на императрица Мария-Тереза,
която освен с многобройните си деца (според някои била почти непрестанно бременна), е извстна и с факта, че успява да стабилизира Хабсбургската империя и която се е радвала на голямо уважение и известност. Може би това е една от причините доста след нейната смърт в Африка монетите с нейния лик да продължават да са конвертируема валута.
Докато стоях пред музейната врата, се зачудих дали едно време Виена не е била обитавана от гиганти:
Сградата, в която се намира художествената галерия е шедьовър на архитектурата и интериорния дизайн:
Във Виенската художествена галерия имаше картини на много известни художници
За разлика от Лондон, тук беше позволено да се снима, ако не се ползва светкавицата.
Тук разбрах и как се раждат фалшификатите:
На втория етаж имаше експозиция, посветена на парите, къдети за пръв път в живота си видях един милион долара (макар и канадски) в брой
След музея, пихме по бира, и се разходихме по Марияхилферщрасе, където Мими и Ели се сдобиха с блузи:
На следващата сутрин хванахме метрото:
и се отправихме към спирката на Виенската опера, където имахме среща с братовчедка на Минчо.
Докато се криехме от студа и дъжда в подлеза на близо, забелязах, че кулутрното влияние на операта, не бе подминало тоалетние:
Първата спирка програмата ни за деня беше дворецът "Белведере". Предната вечер бях проверил в интернет и разбрах, че всъщност комплексът се състои от две части: горно и долно "Белведере". Според уебстраницата, за днес имаше интересни експозиции в долното.
В началото се объркахме леко и пропуснахме спирката, та се наложи да се връщаме. Табелите наоколо явно не бяха настроени на нашата вълна, защото отново стигнахме до задънена улица, но една учтива студентка ни упъти.
Между двете части на двореца има поне половин километър разстояние, което по принцип е заето от красива градина:
Беше ужасно студено, валеше дъжд, съчетан с пронизващ вятър. Това беше причината в лошото време около кошовете за боклук да е пълно с чадъри, които поради вятъра са станали неизползваеми:
Във Виена през периодите на студ, съчетан с дъжд, подобна гледка не е рядкост, като в такива моменти чадърите явно се възприемат като консуматив.
В горно "Белведере"
напазарувахме билети за долното, след това надзърнахме как е отзад
и се отправихме надолу
Долно "Белведере" не е толкова помпозно, колкото горно, но все пак е впечатляващо.
Тук имаше гостуваща експозиция на Алфонс Муха (успях да го избегна в Прага, за да налетя на него във Виена), можеше да се види "Златната стая", както и няколко експозиции на съвременното изкуство. Тук беше забранено да се снима.
Следващата спирка по план-програма трябваше да бъде замъка "Шьонбрун", но гладът си каза думата и се насочихме към предварително препоръчана ни кръчма, където опитахме традиционен (и страхотно вкусен) Виенски шницел:
Преразредили батериите, с кипящ ентусиазъм, хванахме метрото и се отправихме към замъка.
Трябва да призная, че замъкт "Шьонбрун" беше най-красивото нещо за мен от всичко, което успяхме да посетим във Виена. За разлика от художествната галерия и тук (както и в "Белведере") беше забранено да се снима. Това не беше чак толкова лошо, тъй като ни помогна да се концентрираме върху прекрасните експозиции и обясненията, които ни даваше на английски аудиогайда.
В този дворец са живели много изтъкнати представители на Хабсбургската династия. Тук разбрахме и подробности от живота на популярната императрица Сиси, считана за една от най-красивите жени на земята.
Аз лично много се впечатлих от ежедневието на император Франц Йосиф, който имал желязна самодисциплина, ставал сутрин в 04.00, започвал работа един час по-късно и си лягал много късно нощем. В двореца имаше и много красиви картини, които успяха да впечатлят дори и мен (който не се интересувам от изобразително изкуство).
Вечерта вече беше настъпила и компанията реши да посети настойчиво препоръчанатае ни "кръчма в лозята". Това се оказа на края на Виена, докъдето стигнахме, навигирани от перфектните sms инструкции и GPS на Божо.
Заведението изглеждаше добре отвън:
и доста уютна отвътре
Титулярната сервитьорка, която отговаряше за нашата маса отначало ни изостави, защото й казахме, че говорим само английски, но след като разбра,че сме българи, се завърна обратно при нас и цяла вечер споделяше с нас доброто си настроение.
Оказа се, че е сръбкиня, която живее повече от 20 години в Австрия.
Освен хубавите ястия, аз се впечатлих и от оригиналния начин, по който собственикът на заведението беше решил да освежи специалното място:
Доволно похапнали (и попийнали) се отправихме обратно към кварирата, където пристигнахме след някои интересни изживявания, свързани със спецификитена организацията на Виенския транспорт, се прибрахме успешно.
Последният ден от престоя ни във Виена беше с добре натоварен график.
Станахме рано и се отправихме към спирката на Университета
После продължихме към Дантелената църква
По пътя се загледах и установих, че във Виена освен паркинги на колелета
съществува и услугата "колело под наем"
В църквата имаше литургия, затова снимахме страхотните витражи
и за да не пречим на хората, продължихме нататък
Малко по-нататък по улицата се намира впечатляващата църква на Виенското Ратхаус (Кметство), пред което общината беше направила ледена пързалка
Тук имахме и среща с Пепи, която ни заведе в много приятна сладкарница наблизо, известна с това, че тук често пият кафе виенските адвокати
Малко по-надолу се намира сградата на Австрийския парламент, построен в древногръцки архитектурен стил .
и е със статуя на богиня Атина Палада отпред
Това се дължи на белгйиския архитект, комуто било възложено да преоктира сградата и който се оказа, че е завършил в Гърция и е почитател на древногръцката култура.
Продължихме към статуите на Моцарт
и Йохан Щраус
След което посетихме еднс много приятна малка кръчма, близо до центъра. Тук нашата бойна група се разцепи на две.
Аз, Мими, Ели и Божо, отидохме да разгледаме изложбата на императорската съкровищница, която се криеше зад дебела врата
Тук не мога да не изкажа възхищението си от фотоапарата на Божо, който успя да запечата красотите въпреки мрака:
Направи ми впечатление, че във Виена няма такъв проблем с трафика, както е в София. Може би това се дължи отчасти на факта, че "Смарт" е доста разпространен:
Имаше и познати гуменки, но на доста прилична цена:
Дотук разходката ни измори много сериозно, но въпреки това и въпреки дъждеца, който не спираше нямаше как да не посетим Хундертвасер хаус. Архитектурата беше доста интересна, но аз лично не я разбрах и се зачудих, кой точно е позволил в широкия център на Виена да се построи такава странност:
След като се повъртяхме тук, се отправихме към най-близката метростанция, където отново се разделихме на две групи: аз, Ели, Минчо и Божо се отправихме към телевизионната кула, а Мими, шефът и Бени, които бяха доста изтощени, потеглиха към квартирата.
В началото имахме малко проблеми с намирането на правилния път до кулата, но след малко тя се появи в мрака
и през един, на пръв поглед криминален, парк, се озовахме на входа.
Гледката отгоре оправда усилията, които направихме:
Тук се възползвах от възможниостта да се сдобия със сувенир, като използвам два евроцента:
Следваше стягане на багажа и кратък сън, след което се запътихме към летището с буса на Арон.
След някои премеждия (свързани с особености на списъка с пътници на авиокомпанията), се качихме на самолета и отплувахме обратно към Родината, кроейки планове за лседващата екскурзия.
Удължават изложбата на сливенски икони в...
Виена остава най-добрият град за живот
02.12.2010 09:10
НЕ Е ЗА ИЗПУСКАНЕ И ЕДНА ВИЕНСКА СЛАДКАРНИЦА - ZANONI&ZANONI, В БЛИЗОСТ ДО КАТЕДРАЛАТА СВ.СТЕФАН.НО НЕ ВИ ПРЕПОРЪЧВАМ ДА ХОДИТЕ ТОЧНО НА КОЛЕДА,ЗАЩОТО ПОЧТИ ВСИЧКИ МАГАЗИНИ И ЗАВЕДЕНИЯ ЗАТВАРЯТ И НЕ РАБОТЯТ НА 24 СЛЕД 17 Ч. И НА 25 ДЕКЕМВРИ.БЛАГОДАРЯ, ЧЕ МЕ ВЪРНАХТЕ КЪМ ПРЕСТОЯ МИ В ПРЕКРАСНА ВИЕНА. ВАСИЛЕВА
04.04.2012 04:13
http://yourreplicawatches.net/brand/Omega/ - Omega Replica Watches - replica watches review
<a href="http://yourreplicawatches.net/">grade 1 swiss replica watches</a>
http://yourreplicawatches.net/ - high quality breitling replica watches
13.06.2012 19:36
вкусотиите на виенските сладкарници.искам да видя и картините-шедьоври.ще е
превъзходно.
22.08.2012 11:21
26.10.2012 08:47