Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.04.2011 22:08 - Румъния - бегъл поглед
Автор: sevastokrator Категория: Туризъм   
Прочетен: 5335 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 19.04.2011 10:24


Миналата година, за отпуската, решихме да си починем с ... пътуване. Доста пообиколихме из Североизточна България, но гвоздеят на пътуването беше нашето "докосване" до Румъния.
След като си починахме от пътя до Икънтълъка, се отправихме към ГКПП Дуранкулак. След малко перипетии, в крайна сметка се сдобихме със седмична румънска винетка и навлязохме в административните граници на севената ни съседка, представляващи по съществото си български територии.
На десетина километра от границата се намираше нашата цел
image
за която от средношколската скамейка знаех, че е курортно място.
Курортната реалност имаше приятни елементи,
image
но като цяло се оказа разочароваща дори и за соц критерий:
image
image
А плажът беще потресаващ и за най-оптимистичния румънофил
image
Насладили (разочаровали) се на курортната действителност и съзнавайки защо в нашите курорти румънските туристи не са рядкост, ние потеглихме обратно на юг. Решихме да спрем в село
image
за което се бях осведомил, че се посещава основно от хипари.
Рекламата по улиците ме убеди, че това е точно така:
image
Оказа се, че Вама Веке е доста по-приятно и по-приветливо място за туристите от Мангалия:
image
Приятната обстановка, която рязко констатираше с мангалската се разваляше от факта, че в това курортно място не можах да намеря нито един човек, с който да мога да си говоря на някакъв различен език от румънски.
От глад ме спаси фактът, че едно момче, което правеше сандвичи, прояви известна охота да ми вземе леите и разговаря с мен на езика на жестовете. 
 След като си починахме в хотела, през Добрич, Силистра и Тутракан се отправихме към Русе, където беше отправната точка за следващото ни румънско пътешествие.
Рано сутринта се натоварихме на колата и поехме към "Моста на дружбата"
image
След кратки формалности и една странна такса за минаване по моста, потеглихме към Букурещ.
image
Скоро влязохме в Букурещ и установихме, че колкото и да псуваме българските шофьори, ние сме истински ангелчета в сравнение с румънските ни колеги.
Ако в Букурещ не потеглиш на жълто, задължително ти свирят, при това дразнещо и продължително. А недай си Боже да караш малко по-бавно или да се суетиш леко, защото не си оттам. Толерантността е нулева. И освен свиркането, отнасяш доста благословии.
В крайна сметка, след доста нерви и немалка доза късмет, успяхме да спрем в центъра.
Гледките в Балканския Париж (както с гордост го наричат местните) не бяха кой знае колко по-различни от другаде.
Минавайки покрай подобни места
image
се отправихме към двореца на Чаушеску.
По пътя за малко да си изпрося боя от един агресивен чичка
image
Скоро стигнахме и до най-впечатляващата част от Букурещ. Дворецът на Чаушеску (Парламентът):
image
До него се стига по един прекрасен булевард, който няма нищо общо с останалата част от града, която видяхмеimage
image
Ако може да се вярва на статистиката и другата информация, свързана с двореца на Чаушеску, това е втората по големина сграда след Пентагона.
Започнат е през 1983 година и до 1989 е поглъщал над 60% от брутния вътрешен продукт на държавата. Опростено казано, румънците са  си отгладували тази помпозна красивост.
Като всеки уважаващ себе си комунистически диктатор, Чаушеско е искал да му е хубаво. И затова е наредил районът около двореца да се изравни със земята и след това да се построи наново, но така че да изглежда добре
image
image
Нямам представа защо е решил така да си "зарови главата в пясъка".
След кратка обиколка, успяхме да намерим входа, купихме си билет
image
Екскурзводоката ни говореше английски. Поради неизвестна за мен причина момичето се държеше сопнато и предполагам, че това до голяма степен беше причина хората от групата (които бяха от всякакви националности) скоро да спрат да се съобразяват с правилата. Аз лично се опитвах дълго време да проявявам уважение към забраната да се снима, но след като видях, че на никой не му правят никаква забележка, се присъединих към нарушителите.
Дворецът е меко казано помпозен. Румънският диктатор (който е ангажирал като главен проектант архитектка, нямаща 30 години) е мислил със замах и патриотизъм.
Цялата тази помпозност е направена изцяло и 100% от румънски материали. И, колкото и да е странно (за разлика от двореца Долмабахче в Истанбул) тук всичко е направено с вкус и без всякакъв кич.
imageimage
image
Както споменахме, зданието е толкова гразндиозно, че освен за туристически цели, се ползва и за седалище на редица инстиуции, за организиране на конференции
image
и в крайна сметка, огромната част от него си остава неизползваема.
След като разгледахме нищожен процент от залите и си понаправихме няколко снимкки за спомен
image
се отправихме към покрива.
Безспорно впечатлен от всичко това, помолих братовчед ми (който е обиколял значително повече от мен и е бил в Париж) да ми сравни мястото, където бяхме с Лувъра.
Както винаги тактичен и възпитан, той ми каза, че Дворецът на Чаушеску е много впечатляващ, но в Лувъра, никога няма да видиш това
image
нито това
image
нито пък това
image
След Парламента, решихме да обиколим още малко из Букурещ, преди да потеглим наобратно.
Крачейки по широките комунистически проспекти се загледах по кабелите, които бяха навсякъде. 
image
image
От прозорците се спускаха кабели, които се събираха в един огромен сноп, и правещи "джуфки", бяха "чучнати" на стълбовете.
Както беше казал Йордан, "кабелите над земята стигат да се окабели Букурещ още два пъти".
Вървейки обратно към колата по алтернативен път, открихме, че сред огромното количество други надписи, символизиращи местната хипарщина, има и левскарски следи
imageimage
В Букурещ има много красиви сгради, които видяхме обратно по пътя
image
image
image
Имаше и ярки следи от комунистическата архитектурна мисъл
image
както и гледки, които ми напомниха за Лондон
image
Има и доста модернистично странни съчетания
image

image
А по улиците преобладават дачии
image
Преуморени от впечатления, се добрахме до колата и поехме на обратно

image
Разсъждавайки над това, че Букурещ е град с грандиозен потенциал, който е изключително качествено и последователно занемарен, ме спря един румънски катаджия
image
за това, че .... съм солидарен с 90% от движещите се по пътя. Т.е. не съм си пуснал фаровете. И докато ме убеждаваше, че това велико нарушение, граничещо едва ли не с престъпление заслужава най-грандизона санкция в брой, аз осъзнах, че нашите катаджии са просто ангелчета в сравнение със своите северни събратя.
В крайна сметка, след дълги разправии, с помощта на братовчеда, убедихме фурашкото, че няма да му дадем леи и че трябва да ни даде бележка за "глобата". Платихме му в левчета и потеглихме наобратно с твърдото убеждение, че Румъния не е държава, която обича туристите и вярва в това, че техните пари не са важни.


Тагове:   Румъния,   Букурещ,


Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sevastokrator
Категория: Лични дневници
Прочетен: 288756
Постинги: 24
Коментари: 90
Гласове: 227
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол