Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.05.2012 15:11 - В Милано за няколко часа
Автор: sevastokrator Категория: Туризъм   
Прочетен: 11330 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
В края на април имах пътуване до Лондон. Помолих Висталис за съдействие за намиране на подходящ полет. Оказа се, че за датите, на които щях да пътувам, директните полети са безобразно скъпи, затова се ориентирах към полети с прехвърляния. Предложиха ми няколко възможности, но най-много ме заинтригува тази, в която имах престой в Милано). 
Речено-сторено. Сутринта рано отидох до София и на крилата на един "Еърбъс" се отправихме към Италия. Над Италия, близо Милано, релефът е много красив, но, за съжаление, бях седнал на много неудобно място и не можах да направя хубави снимки:
image
Билетът от Летището до Statione Centrale (Централна Гара) струва 9,90 € в едната посока и към 15.00 € двупосочен. (20 € ако искаш три билета. Поради тази причина няколко симпатични младежи обикаляха и търсиха партия за трети билет). 
image
Нямаш ограничение в колко часа ще си ползваш билета на обратно.
Пътят от летището на Бергамо до централната гара в Милано е около един час и е все магистрала.
image
Самата гара е огромна и много красива сграда. За мен лично, сама по себе си представлява архитектурна забележителност.
image
image

image
image
Разбира се, в дух на толерантност, и тук не липсваха улични търговци, които срещу скромна сума, ти предлагаха "оригинални" стоки:
image
Винаги съм се чудил защо чуждестранните търговци в големите градове използват чаршафи като "подложка" на стоката. Приятел ми обясни, че това било с цел сигурност. Като ги подгонят властите или конкуренцията, събират чаршафа и с получилия се вързоп лесно и без икономическа загуба, могат да се опитат да избягат от проблема.
На Централна гара има спирка на метрото. Купих си малка туристическа карта, която ме ориентира за забележителностите и потеглих.
Тук ми направи впчатление, че на едно място, където не бяха монтирали ескалатор, миланските общинари се бяха погрижили за хората, които ги мързи или са уморени да си носят багажа по стълбите. Имаше "колан", който качва/сваля багажа в съответната посока:
image
Центъра на света в Милано е катедралата "Duomo". Общо взето, навсякъде има табели, стрелки, информация, как можете да стигнете до там. Така че, и аз не се затрудних особено.
Метростанцията се намира на площада пред катедралата.
image
Самата тя е огромна и много красива:
image
Входът е безплатен, но преди да влезеш, правоохранителните органи те проверяват дали не носиш нещо опасно.
Както на повечето подобни места, навсякъде има табели, че тук е забранено да се снима. Като възпитан гостенин проявих уважение към местните разпоредби и започнах да обикалям из църквата, впечатлен от интериора. Много скоро, обаче, ми направи впечатление, че аз бях единственият от всички посетители, който се беше впечатлил от забраната. Италиански, японски и всякакви други туристи не спираха да снимат, при това със светкавица. Това ме наведе на мисълта, че забраната явно е с прекратено действие и се престраших да се присъединя към общата тенденция.
Както споменах, Duomo е много красива, не само отвън и отвътре. За съжаление, тъй като все пак реших да не ползвам светкавица, снимките ми станаха леко размазани:
image
image
image
След катедралата, обиколих и околните места, които също бяха много впечатляващи:
image
imageimage
image
image
Тук едно време е можело човек да си купи и билет за лотарията. Но сега тази възможност я нямаше. останал беше само споменът за нея:
image
От другата страна на площада имаше изложба на работно облекло, което също привличаше погледите на туристите:
image
На площад "del Duomo"
image
Имаше огромно количество хора от всякакви националности повечето от които бяха туристи.
image
image
Имаше обаче и известно количество хора, които настойчиво се опитваха да те заговорят, предавайки ти "regards from Africa" и опитвайки се да ти пробутат "for free" някакви сувенири от конци. Направи ми впечатление, че когато някой се спреше да ги слуша, концентрираше вниманието на други "предлагащи", които може би имаха интерес към съдържанието на джобовете му. Никой в нищо не обивнявам, но наистина правеше впечатление. От съображения за собствената ми сигурност реших да не документирам тези свои впечатления.
Чудейки се защо миланските власти толкова аристократично и толерантно (но не и към туристите) оставят на спокойствие тези реални опасности за гостите на града, се отправих към следващата забележителност - castello. Замъктът се намира на пешеходно растояние от площад "Duomo".
По пътя минах по една уличка, на която имаше парад на знамената:
image
Замъкът с неговите бойници
image
и фонтани, които се намират отпред
image
е много красив. Всъщност, аз винаги много съм харесвал и съм се впечатлявал от замъци и крепости.
image
image
image
Към замъка има огромен парк
image

imageimage

image
В дъното на парка има арка, а точно преди нея имаше групичка хора - бъдещето на миланския футбол
image
Арката е много красива:
image
Но в непосредствена близост местните "графитаджии" се бяха постарали да се изакат на хубавото:
image
По принцип, вибаги съм бил толерантен към всякакъв вид мислене. Това, което ми липсва, обаче, е толерантност към "свободомислещите", които смятат, че никой няма право да им пречи да мажат света с "лайната" на собствената си слободия (да ме прощавате за бруталния израз, но тези хора от дипломатичност, доказано не разбират).
Времето започваше да накъсява и потеглих обратно.
По пътя видях надпис "Поща"
image
И реших да пусна картички до България, но ... като влязох, се оказах в банков салон. Може би на пощенска банка ... :)
Вървейки по пътя, ми направи впечатление, че по миланските улици се търкаляха огромно количество мотори и моторчета:
image

image
Предполагам, че по този начин доста ефективно се борят с натоварения трафик.
Пътят ми към гарата минаваше покрай известния театър "Ла Скала":
image
image

Времето ми беше накъсяло много, а и бях много измнорен. Поради тази причина не проявих сериозен интерес към спекатклите, а се отправих с метрото към гарата. Качих се на автобуса и .... се събудих чак на летището.

Милано е страхотен град, но времето ми беше много малко. Затова си дадох обещание да дойда отново, но за повече време.


Тагове:   Милано,   Бергамо,


Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sevastokrator
Категория: Лични дневници
Прочетен: 288760
Постинги: 24
Коментари: 90
Гласове: 227
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол