Постинг
18.05.2012 15:11 -
В Милано за няколко часа
В края на април имах пътуване до Лондон. Помолих Висталис за съдействие за намиране на подходящ полет. Оказа се, че за датите, на които щях да пътувам, директните полети са безобразно скъпи, затова се ориентирах към полети с прехвърляния. Предложиха ми няколко възможности, но най-много ме заинтригува тази, в която имах престой в Милано).
Речено-сторено. Сутринта рано отидох до София и на крилата на един "Еърбъс" се отправихме към Италия. Над Италия, близо Милано, релефът е много красив, но, за съжаление, бях седнал на много неудобно място и не можах да направя хубави снимки:
Билетът от Летището до Statione Centrale (Централна Гара) струва 9,90 € в едната посока и към 15.00 € двупосочен. (20 € ако искаш три билета. Поради тази причина няколко симпатични младежи обикаляха и търсиха партия за трети билет).
Нямаш ограничение в колко часа ще си ползваш билета на обратно.
Пътят от летището на Бергамо до централната гара в Милано е около един час и е все магистрала.
Самата гара е огромна и много красива сграда. За мен лично, сама по себе си представлява архитектурна забележителност.
Разбира се, в дух на толерантност, и тук не липсваха улични търговци, които срещу скромна сума, ти предлагаха "оригинални" стоки:
Винаги съм се чудил защо чуждестранните търговци в големите градове използват чаршафи като "подложка" на стоката. Приятел ми обясни, че това било с цел сигурност. Като ги подгонят властите или конкуренцията, събират чаршафа и с получилия се вързоп лесно и без икономическа загуба, могат да се опитат да избягат от проблема.
На Централна гара има спирка на метрото. Купих си малка туристическа карта, която ме ориентира за забележителностите и потеглих.
Тук ми направи впчатление, че на едно място, където не бяха монтирали ескалатор, миланските общинари се бяха погрижили за хората, които ги мързи или са уморени да си носят багажа по стълбите. Имаше "колан", който качва/сваля багажа в съответната посока:
Центъра на света в Милано е катедралата "Duomo". Общо взето, навсякъде има табели, стрелки, информация, как можете да стигнете до там. Така че, и аз не се затрудних особено.
Метростанцията се намира на площада пред катедралата.
Самата тя е огромна и много красива:
Входът е безплатен, но преди да влезеш, правоохранителните органи те проверяват дали не носиш нещо опасно.
Както на повечето подобни места, навсякъде има табели, че тук е забранено да се снима. Като възпитан гостенин проявих уважение към местните разпоредби и започнах да обикалям из църквата, впечатлен от интериора. Много скоро, обаче, ми направи впечатление, че аз бях единственият от всички посетители, който се беше впечатлил от забраната. Италиански, японски и всякакви други туристи не спираха да снимат, при това със светкавица. Това ме наведе на мисълта, че забраната явно е с прекратено действие и се престраших да се присъединя към общата тенденция.
Както споменах, Duomo е много красива, не само отвън и отвътре. За съжаление, тъй като все пак реших да не ползвам светкавица, снимките ми станаха леко размазани:
След катедралата, обиколих и околните места, които също бяха много впечатляващи:
Тук едно време е можело човек да си купи и билет за лотарията. Но сега тази възможност я нямаше. останал беше само споменът за нея:
От другата страна на площада имаше изложба на работно облекло, което също привличаше погледите на туристите:
На площад "del Duomo"
Имаше огромно количество хора от всякакви националности повечето от които бяха туристи.
Имаше обаче и известно количество хора, които настойчиво се опитваха да те заговорят, предавайки ти "regards from Africa" и опитвайки се да ти пробутат "for free" някакви сувенири от конци. Направи ми впечатление, че когато някой се спреше да ги слуша, концентрираше вниманието на други "предлагащи", които може би имаха интерес към съдържанието на джобовете му. Никой в нищо не обивнявам, но наистина правеше впечатление. От съображения за собствената ми сигурност реших да не документирам тези свои впечатления.
Чудейки се защо миланските власти толкова аристократично и толерантно (но не и към туристите) оставят на спокойствие тези реални опасности за гостите на града, се отправих към следващата забележителност - castello. Замъктът се намира на пешеходно растояние от площад "Duomo".
По пътя минах по една уличка, на която имаше парад на знамената:
Замъкът с неговите бойници
и фонтани, които се намират отпред
е много красив. Всъщност, аз винаги много съм харесвал и съм се впечатлявал от замъци и крепости.
Към замъка има огромен парк
В дъното на парка има арка, а точно преди нея имаше групичка хора - бъдещето на миланския футбол
Арката е много красива:
Но в непосредствена близост местните "графитаджии" се бяха постарали да се изакат на хубавото:
По принцип, вибаги съм бил толерантен към всякакъв вид мислене. Това, което ми липсва, обаче, е толерантност към "свободомислещите", които смятат, че никой няма право да им пречи да мажат света с "лайната" на собствената си слободия (да ме прощавате за бруталния израз, но тези хора от дипломатичност, доказано не разбират).
Времето започваше да накъсява и потеглих обратно.
По пътя видях надпис "Поща"
И реших да пусна картички до България, но ... като влязох, се оказах в банков салон. Може би на пощенска банка ... :)
Вървейки по пътя, ми направи впечатление, че по миланските улици се търкаляха огромно количество мотори и моторчета:
Предполагам, че по този начин доста ефективно се борят с натоварения трафик.
Пътят ми към гарата минаваше покрай известния театър "Ла Скала":
Времето ми беше накъсяло много, а и бях много измнорен. Поради тази причина не проявих сериозен интерес към спекатклите, а се отправих с метрото към гарата. Качих се на автобуса и .... се събудих чак на летището.
Милано е страхотен град, но времето ми беше много малко. Затова си дадох обещание да дойда отново, но за повече време.
Речено-сторено. Сутринта рано отидох до София и на крилата на един "Еърбъс" се отправихме към Италия. Над Италия, близо Милано, релефът е много красив, но, за съжаление, бях седнал на много неудобно място и не можах да направя хубави снимки:
Билетът от Летището до Statione Centrale (Централна Гара) струва 9,90 € в едната посока и към 15.00 € двупосочен. (20 € ако искаш три билета. Поради тази причина няколко симпатични младежи обикаляха и търсиха партия за трети билет).
Нямаш ограничение в колко часа ще си ползваш билета на обратно.
Пътят от летището на Бергамо до централната гара в Милано е около един час и е все магистрала.
Самата гара е огромна и много красива сграда. За мен лично, сама по себе си представлява архитектурна забележителност.
Разбира се, в дух на толерантност, и тук не липсваха улични търговци, които срещу скромна сума, ти предлагаха "оригинални" стоки:
Винаги съм се чудил защо чуждестранните търговци в големите градове използват чаршафи като "подложка" на стоката. Приятел ми обясни, че това било с цел сигурност. Като ги подгонят властите или конкуренцията, събират чаршафа и с получилия се вързоп лесно и без икономическа загуба, могат да се опитат да избягат от проблема.
На Централна гара има спирка на метрото. Купих си малка туристическа карта, която ме ориентира за забележителностите и потеглих.
Тук ми направи впчатление, че на едно място, където не бяха монтирали ескалатор, миланските общинари се бяха погрижили за хората, които ги мързи или са уморени да си носят багажа по стълбите. Имаше "колан", който качва/сваля багажа в съответната посока:
Центъра на света в Милано е катедралата "Duomo". Общо взето, навсякъде има табели, стрелки, информация, как можете да стигнете до там. Така че, и аз не се затрудних особено.
Метростанцията се намира на площада пред катедралата.
Самата тя е огромна и много красива:
Входът е безплатен, но преди да влезеш, правоохранителните органи те проверяват дали не носиш нещо опасно.
Както на повечето подобни места, навсякъде има табели, че тук е забранено да се снима. Като възпитан гостенин проявих уважение към местните разпоредби и започнах да обикалям из църквата, впечатлен от интериора. Много скоро, обаче, ми направи впечатление, че аз бях единственият от всички посетители, който се беше впечатлил от забраната. Италиански, японски и всякакви други туристи не спираха да снимат, при това със светкавица. Това ме наведе на мисълта, че забраната явно е с прекратено действие и се престраших да се присъединя към общата тенденция.
Както споменах, Duomo е много красива, не само отвън и отвътре. За съжаление, тъй като все пак реших да не ползвам светкавица, снимките ми станаха леко размазани:
След катедралата, обиколих и околните места, които също бяха много впечатляващи:
Тук едно време е можело човек да си купи и билет за лотарията. Но сега тази възможност я нямаше. останал беше само споменът за нея:
От другата страна на площада имаше изложба на работно облекло, което също привличаше погледите на туристите:
На площад "del Duomo"
Имаше огромно количество хора от всякакви националности повечето от които бяха туристи.
Имаше обаче и известно количество хора, които настойчиво се опитваха да те заговорят, предавайки ти "regards from Africa" и опитвайки се да ти пробутат "for free" някакви сувенири от конци. Направи ми впечатление, че когато някой се спреше да ги слуша, концентрираше вниманието на други "предлагащи", които може би имаха интерес към съдържанието на джобовете му. Никой в нищо не обивнявам, но наистина правеше впечатление. От съображения за собствената ми сигурност реших да не документирам тези свои впечатления.
Чудейки се защо миланските власти толкова аристократично и толерантно (но не и към туристите) оставят на спокойствие тези реални опасности за гостите на града, се отправих към следващата забележителност - castello. Замъктът се намира на пешеходно растояние от площад "Duomo".
По пътя минах по една уличка, на която имаше парад на знамената:
Замъкът с неговите бойници
и фонтани, които се намират отпред
е много красив. Всъщност, аз винаги много съм харесвал и съм се впечатлявал от замъци и крепости.
Към замъка има огромен парк
В дъното на парка има арка, а точно преди нея имаше групичка хора - бъдещето на миланския футбол
Арката е много красива:
Но в непосредствена близост местните "графитаджии" се бяха постарали да се изакат на хубавото:
По принцип, вибаги съм бил толерантен към всякакъв вид мислене. Това, което ми липсва, обаче, е толерантност към "свободомислещите", които смятат, че никой няма право да им пречи да мажат света с "лайната" на собствената си слободия (да ме прощавате за бруталния израз, но тези хора от дипломатичност, доказано не разбират).
Времето започваше да накъсява и потеглих обратно.
По пътя видях надпис "Поща"
И реших да пусна картички до България, но ... като влязох, се оказах в банков салон. Може би на пощенска банка ... :)
Вървейки по пътя, ми направи впечатление, че по миланските улици се търкаляха огромно количество мотори и моторчета:
Предполагам, че по този начин доста ефективно се борят с натоварения трафик.
Пътят ми към гарата минаваше покрай известния театър "Ла Скала":
Времето ми беше накъсяло много, а и бях много измнорен. Поради тази причина не проявих сериозен интерес към спекатклите, а се отправих с метрото към гарата. Качих се на автобуса и .... се събудих чак на летището.
Милано е страхотен град, но времето ми беше много малко. Затова си дадох обещание да дойда отново, но за повече време.
Дневен хороскоп за 26 септември 2013 год...
Тайни и загадки. Пътници от Титаник попа...
...Третият пол, и Проблемите на ''критич...
Тайни и загадки. Пътници от Титаник попа...
...Третият пол, и Проблемите на ''критич...
Няма коментари