Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.07.2012 17:34 - Началото - Македония
Автор: sevastokrator Категория: Туризъм   
Прочетен: 5077 Коментари: 4 Гласове:
2

Последна промяна: 03.08.2012 00:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Едно от посещенията във Висталис роди в главата ми нов план за разходка.  
В края на май, след цял ден напрегнати битки в съда, се качихме на колата и потеглихме в западна посока към мястото на първата нощувка - Кюстендил.
image

Малко преди да сигнем, спряхме да си починем покрай Кадин Мост:
image

imageСлед което отидохме да се видим с Румбата
image

Настанихме се в хотела и излязохме да се разходим. Минахме покрай термите
image

Снимахме се на паметника на един от най-великите Българи на 20 век - Тодор Александров
image

След което се прибрахме в хотела, тъй като на следващия ден ни чакаше дълъг път.
Още при влизането в БЮРМ, започнаха да ни облъчват със забавна пропаганда:
image

Лъчението продължи, след като влязохме в Скопие - новият световен Дисниленд. Тук жадните за световна излгация властници са нащъкали повече паметници на квадратен метър от всяко друго място на света. (внасям уточнение, че закачливата лексика се отнася до сърбеещите се "антички" Македонци, които отчаян търсят изход от българския си произход).
Като един първокласен склад за филмови декори, площадът започва с триумфална арка
image
Тук е Самуил (краднат от българската история и с грешка в името):
image
Разбира се, Александър Велики (който е говорил на неразбираем за македонците език):
image
Юстиниан Велики (и аз се учудих, че е част от парада на глупостта. Така де, това, че се е родил наоколо, не знчи, че е "етнички" макЕдонец, но тука знаят...)
image
Разбира се великите Македонци Кирил и Методий също са поканени за участие във филмовия декор
image

И Карпош (въпреки че погрешка се е родил в Доспат, той все пк е галил с копитата на коня си македонска земя)
image

Съвсем обяснимо, част от клуба е и "Парвиот председател" Ченто:
image
След моста, от който всяка година изчезва плочата на Мара Бунева, (която има голям грях, че е убила ... сръбски офицер), комичната строителна мегаломания продължава с "античката" сграда на "археолошкия" музей
image

Историческият музей (който, въпреки че е пълен със смехотворна пропаганда, не може да се отрече, че е добре нареден):
image

image

image
Точно срещу въпросния музей, се намира друго архитектурно чудо:
image
Става въпрос за музей на Холокоста,
image
който обаче (според мен) представлява опит за гавра с паметта на евреите от Македония. Понеже акцентът му не е ужасната им съдба, а яростната сърбоманска атака срещу България. Т.е. страданията на евреите са използвани за долна пропаганда. Тук е много добре описано и с нагледен пример.
По-нататък се минава покрай поредният помпозен кич, на който в момента му обуваха обувките:
image
Преклонимхме се пред паметта Гоце Делчев - велик българин, сполучливо наричан "Македонския Левски"
image

След което се отправихме към следващата точка от маршрута ни (евентуалното родно място на Батман) град Прилеп.  
Градът на Марковите кули, както още го наричат, е приятно място. Естествено, една от най-големите атракции са въпросните Маркови кули. Затова, въпреки дъжда, ние решихме да направим опит да ги посетим
image
В края на пътя има красив манастир
image
До Марковите кули не може да се стигне с кола, затова тръгнахме пеш, като по пътя се възхищавахме на гледките
image

image
Пътят ставаше все по-хлъзгав и труден. Спрях и питах един кравар за Марковите кули. Оказа се, че при сухо време догоре има един час път. Това ме обезкуражи и тъй като другите така и така ме чакаха в колата, потеглих обратно
image
Слязохме обратно в центъра на града
image
Сърбоманската грандоманщина не беше пропуснала да произведе "античка" излагация в лицето на Ал. Македонски, който гордо се пъчеше с едно дълго копие
image
"Античкото" не беше достатъчно за героичността на БЮРМската душа и затова си бяха взели нещичко и от "бУгарската" история
image
Въпреки дъжда, се поразходихме наоколо.
image
image
image
Умората и гладът си казаха думата и се отбихме в една приятна кръчма
image
След вечерята, се прибрахме да се отморим в хотела
image
Освежени, на следващата сутрин поехме към най-красивия (според много разбирачи) град в Македония - Битоля.
Името на града идва от обител, може би затова албанците му казват град Манастир. А БЮРМ, нали са готини и мразят всичко свързано с България (в случая буквата "Я"), са си го модифицирали на Битола.
Паркирахме пред някакъв търговски център, който се явяваше местния мол.
image
И близо, до който имаше алтернативна възможност за шопинг
image
Красотата на Битоля е привлякла всички консулства тук (посолствата са в Скопие). И тъй като се чудехме дали да не отидем до Преспанското езеро, а и беше 24 май, ние решихме да посетим българското консулство, където се предполагаше, че могат да ни дадат повече информация и че ще приемат поздравите ни послучай празника.
imageimage
За съжеление, работното време, отбелязано на вратата, не отговаряше на действителността и се наложи да се върнем.
Нали беше национален и църковен празник, се отбихме в една от църквите:
image
По-надолу се намираше поредната "античка" недомислица:
image
Главната улица на Битоля, чисто административно, се казва "Маршал Тито", но е известна със старото си име "Широк сокак"
image
Тръгнахме да се разходим по нея, тъй като в края й се очакваше да видим нашата цел - Битолският музей.
По пътя (въпреки че доктринално отричам графитите) два надписа с пробългарска насоченост зарадваха погледа ми:
image
image
Битолският музей е бивша казарма и военна гимназия.
image
Самият Мустафа Кемал (Ататюрк) се е учил на война тук. По този повод турското правителство е инвестирало сериозна сума в създаването на кът на великата личност от турската история (в един музей ни бяхам намекнали, че Ататюрк май-май е ... македонец, защото знаел ... македонски).
Ние се завъртяхме набързо през ататюркския кът и влязохме в другото крило, в което бяха наредени местни експонати. Норално, тук всеки експонат си имаше обяснение. Всеки, освен един ...
Ей този камък
image
беше практически скрит зад монетите на предната витрина. Ако човек не се загледа, ще си помисли, че е нещо излишно, което е оставено там погрешка. Ако обаче имаме време да се заглеждаме в излишните неща, или знаем, че сърбоманските музейници в БЮРМ не са за вярване, можем да се вторачим:
image
Този добре покрит камък е "Битолският" надпис. В него цар Иван Владислав заявява, че той е "българин по род", "самодържец български" и че е поправил тази (Битолската) крепост за "спасението на българите". Тези три пирона в ковчега на сърбоманската пропаганда са принудили музейните уредници да се погрижат експонатът да бъде изложен така, че да не се вижда. С този надпис е свързан и един комичен момент от последно време. Френският консул, благородно и на собствена издръжка, поръчал да бъде написан и издаден справочник на града. Само че имал неблагоразумето да остави на заглавната страница снимка на Битолския надпис. Разобличаващата снимка предизвикала неистов вой у местните политици, като възпитаният французин се принудил да изхарчи още лични пари, за да смени заглавната страница на справочника.
Близо до Битоля се намира античният град Хераклея.
image
Мястото е много красиво
image
Вътре са реставрирани основите на отделните обекти.
Съдът
image
Театърът
image
Ранносредновековна църква
image
Тя имаше разкрити доста красиви мозайки
image

image
Начинът, по който бяха изложени на капризите на времето ме наведе на мисълта, че или не са автентични, или че местните музейни уредници не се притесняват от последствията.
Колоните, върху които се намираше подът на църквата, ме кара да съм превърженик на първата вероятност.
image
image

Пътят ни минаваше покрай Охрид. И понеже Теди не беше ходила там, решихме да спрем за малко.
image
Отидохме до езерото
image
След инцидента с кораба "Илинден", местните власти са решили да редуцират претоварване на корабите и на всеки съд пише колко хора може да носи.
image
По пътя към колата момичетата си взеха по един сладолед.
image
Качихме се в колата, аз се подкрепих с най-култовото безалкохолно на света
image
След което потеглихме към Струга, откъдето се гмурнахме в Албания.



Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. pevetsa - Благодарско!
21.07.2012 18:27
Разходих се с теб из рожденното място на дядо ми, а и на филмовите декори, ... кой ли филм ще се снима :))))
цитирай
2. balebalev - Много хубав блог!
21.07.2012 18:37
цитирай
3. анонимен - :)
21.07.2012 23:28
Браво, много добре си описъл разходката!
цитирай
4. анонимен - Zapadna Balgaria
22.07.2012 17:10
Obarkan narod, ej!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sevastokrator
Категория: Лични дневници
Прочетен: 216253
Постинги: 24
Коментари: 90
Гласове: 227
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
Блогрол