CTAHEB :: Началото - Македония

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.07.2012 17:34 - Началото - Македония

Автор: sevastokrator Категория: Туризъм

Прочетен: 6818 Коментари: 4 Гласове:

Последна промяна: 03.08.2012 00:22

Едно от посещенията във Висталис роди в главата ми нов план за разходка.
В края на май, след цял ден напрегнати битки в съда, се качихме на колата и потеглихме в западна посока към мястото на първата нощувка - Кюстендил.

Малко преди да сигнем, спряхме да си починем покрай Кадин Мост:

След което отидохме да се видим с Румбата

Настанихме се в хотела и излязохме да се разходим. Минахме покрай термите

Снимахме се на паметника на един от най-великите Българи на 20 век - Тодор Александров

След което се прибрахме в хотела, тъй като на следващия ден ни чакаше дълъг път.
Още при влизането в БЮРМ, започнаха да ни облъчват със забавна пропаганда:

Лъчението продължи, след като влязохме в Скопие - новият световен Дисниленд. Тук жадните за световна излгация властници са нащъкали повече паметници на квадратен метър от всяко друго място на света. (внасям уточнение, че закачливата лексика се отнася до сърбеещите се "антички" Македонци, които отчаян търсят изход от българския си произход).
Като един първокласен склад за филмови декори, площадът започва с триумфална арка

Тук е Самуил (краднат от българската история и с грешка в името):

Разбира се, Александър Велики (който е говорил на неразбираем за македонците език):

Юстиниан Велики (и аз се учудих, че е част от парада на глупостта. Така де, това, че се е родил наоколо, не знчи, че е "етнички" макЕдонец, но тука знаят...)

Разбира се великите Македонци Кирил и Методий също са поканени за участие във филмовия декор

И Карпош (въпреки че погрешка се е родил в Доспат, той все пк е галил с копитата на коня си македонска земя)

Съвсем обяснимо, част от клуба е и "Парвиот председател" Ченто:

След моста, от който всяка година изчезва плочата на Мара Бунева, (която има голям грях, че е убила ... сръбски офицер), комичната строителна мегаломания продължава с "античката" сграда на "археолошкия" музей

Историческият музей (който, въпреки че е пълен със смехотворна пропаганда, не може да се отрече, че е добре нареден):

Точно срещу въпросния музей, се намира друго архитектурно чудо:

Става въпрос за музей на Холокоста,

който обаче (според мен) представлява опит за гавра с паметта на евреите от Македония. Понеже акцентът му не е ужасната им съдба, а яростната сърбоманска атака срещу България. Т.е. страданията на евреите са използвани за долна пропаганда. Тук е много добре описано и с нагледен пример.
По-нататък се минава покрай поредният помпозен кич, на който в момента му обуваха обувките:

Преклонимхме се пред паметта Гоце Делчев - велик българин, сполучливо наричан "Македонския Левски"

След което се отправихме към следващата точка от маршрута ни (евентуалното родно място на Батман) град Прилеп.
Градът на Марковите кули, както още го наричат, е приятно място. Естествено, една от най-големите атракции са въпросните Маркови кули. Затова, въпреки дъжда, ние решихме да направим опит да ги посетим

В края на пътя има красив манастир

До Марковите кули не може да се стигне с кола, затова тръгнахме пеш, като по пътя се възхищавахме на гледките

Пътят ставаше все по-хлъзгав и труден. Спрях и питах един кравар за Марковите кули. Оказа се, че при сухо време догоре има един час път. Това ме обезкуражи и тъй като другите така и така ме чакаха в колата, потеглих обратно

Слязохме обратно в центъра на града

Сърбоманската грандоманщина не беше пропуснала да произведе "античка" излагация в лицето на Ал. Македонски, който гордо се пъчеше с едно дълго копие

"Античкото" не беше достатъчно за героичността на БЮРМската душа и затова си бяха взели нещичко и от "бУгарската" история

Въпреки дъжда, се поразходихме наоколо.

Умората и гладът си казаха думата и се отбихме в една приятна кръчма

След вечерята, се прибрахме да се отморим в хотела

Освежени, на следващата сутрин поехме към най-красивия (според много разбирачи) град в Македония - Битоля.
Името на града идва от обител, може би затова албанците му казват град Манастир. А БЮРМ, нали са готини и мразят всичко свързано с България (в случая буквата "Я"), са си го модифицирали на Битола.
Паркирахме пред някакъв търговски център, който се явяваше местния мол.

И близо, до който имаше алтернативна възможност за шопинг

Красотата на Битоля е привлякла всички консулства тук (посолствата са в Скопие). И тъй като се чудехме дали да не отидем до Преспанското езеро, а и беше 24 май, ние решихме да посетим българското консулство, където се предполагаше, че могат да ни дадат повече информация и че ще приемат поздравите ни послучай празника.

За съжеление, работното време, отбелязано на вратата, не отговаряше на действителността и се наложи да се върнем.
Нали беше национален и църковен празник, се отбихме в една от църквите:

По-надолу се намираше поредната "античка" недомислица:

Главната улица на Битоля, чисто административно, се казва "Маршал Тито", но е известна със старото си име "Широк сокак"

Тръгнахме да се разходим по нея, тъй като в края й се очакваше да видим нашата цел - Битолският музей.
По пътя (въпреки че доктринално отричам графитите) два надписа с пробългарска насоченост зарадваха погледа ми:

Битолският музей е бивша казарма и военна гимназия.

Самият Мустафа Кемал (Ататюрк) се е учил на война тук. По този повод турското правителство е инвестирало сериозна сума в създаването на кът на великата личност от турската история (в един музей ни бяхам намекнали, че Ататюрк май-май е ... македонец, защото знаел ... македонски).
Ние се завъртяхме набързо през ататюркския кът и влязохме в другото крило, в което бяха наредени местни експонати. Норално, тук всеки експонат си имаше обяснение. Всеки, освен един ...
Ей този камък

беше практически скрит зад монетите на предната витрина. Ако човек не се загледа, ще си помисли, че е нещо излишно, което е оставено там погрешка. Ако обаче имаме време да се заглеждаме в излишните неща, или знаем, че сърбоманските музейници в БЮРМ не са за вярване, можем да се вторачим:

Този добре покрит камък е "Битолският" надпис. В него цар Иван Владислав заявява, че той е "българин по род", "самодържец български" и че е поправил тази (Битолската) крепост за "спасението на българите". Тези три пирона в ковчега на сърбоманската пропаганда са принудили музейните уредници да се погрижат експонатът да бъде изложен така, че да не се вижда. С този надпис е свързан и един комичен момент от последно време. Френският консул, благородно и на собствена издръжка, поръчал да бъде написан и издаден справочник на града. Само че имал неблагоразумето да остави на заглавната страница снимка на Битолския надпис. Разобличаващата снимка предизвикала неистов вой у местните политици, като възпитаният французин се принудил да изхарчи още лични пари, за да смени заглавната страница на справочника.
Близо до Битоля се намира античният град Хераклея.

Мястото е много красиво

Вътре са реставрирани основите на отделните обекти.
Съдът

Театърът

Ранносредновековна църква

Тя имаше разкрити доста красиви мозайки

Начинът, по който бяха изложени на капризите на времето ме наведе на мисълта, че или не са автентични, или че местните музейни уредници не се притесняват от последствията.
Колоните, върху които се намираше подът на църквата, ме кара да съм превърженик на първата вероятност.