Постинг
03.08.2012 00:05 -
втори етап - Албания
Напуснахме административно-политическите граници на Македония (Бившата югославска република) при Струга и започнахме най-екзотичната част от пътуването си - Албания.
Част от нас бяха леко притеснени от "славата" на тази държава, но скоро тези притеснения бяха заместени от красотата на пейзажите.
За мое огромно съжаление не бях направил добре настройките на фотоапарата и част от снимките не станаха много добре.
.jpg)
По целия път имаше маркучи с вода, които бяха придружени от задължителния напдис Lavazh (явно автомивка)
Впоследствие се оказа, че автомивките са толкова много, че спокойно могат да участват в статистиката като структуроопределящ отрасъл.
Много бях слушал за бункерите в Албания. Но така и не можех да си представя за какво става въпрос. Още първите километри в държавата, обаче помогнаха на въображението ми.
Това е относително голям бункер. Малките (очевидно предвидени за един човек) са страшно много. Практически са на всеки ъгъл.
Тъй като около тази група бункери нямаше хора, се престраших да вляза
.jpg)
Въпреки че не изглеждат много естетично, тези укрепления са доста солидни и само един човек в един бункер и с достатъчно муниции може съвсем спокойно да блокира цяла войскова част за много време.
Бункерите са направени по заповед на Енвер Ходжа за защита на населението срешу евентуална агресия. Странно е кой би искал да нападне Албания в онези години, но дори и някой да се беше осмелил, щеше да си има много проблеми с преодоляването на съпротивата от тези стотици хиляди бункери.
Първият голям град, край който минахме, беше Елбасан (всъщност третия по големина град в държавата)
В града имаше нормално изглеждащи сгради
и сгради, които ни показваха, че панелките не са български патент
Тук спряхме да се поразтъпчем и да обменим пари. Въпреки че се сблъскахме с езикова бариера, впечатленията ми са, че хората са учтиви, любезни и искат да помогнат.
В Албания прави впечатление начинът, по който използват слънчевата енергия. Много голяма част от къщите имаха на покривите си бойлери:
С една дума, нискоенергийни къщи.
Вечерта по план трябваше да спим в Берат (стар Български град, който се е наричал Белград). GPSът нагло ме излъга, че до нашата крайна цел няма асфалтов път. Затова го изключих и потеглихме натам, ориентирайки се по аналогвата карта и табелите.
Градът от най-долната табела (Corovode) привлече вниманието ми. Тъй като не познавах особеностите на местното произношение, реших, че става въпрос за град Куровод. Нещо бях в лигава фаза и разсъждавайки на глас, реших, че някой важен договор между България и Албания може да бъде подписан там и да остане в историята като "Договорът от Куровод".
Впоследствие се оказа, че всички тези разсъждения са неправилни, защото се базират на непознаване на албанската граматика. Градът всъщност се казва Чороводе.
В Албания има два вида пътища. По-голямата част от тези, по които минахме - в отвратително състояние (много по-лоши и от най-лошите наши пътища) и друга част - в перфектно състояние. И между тези два вида няма междинно звено - или, или.
Пътят за Берат е от първия тип. Освен лошото състояние на асфалтовата настилка, тук имаше и някои интересни пътностроителни хрумвания.
Диаметърът на това кръгово беше с големината на 20-цолова гума. Имаше и кръгово, което беше само един знак за кръгово в центъра, но, за съжаление, не успях да го снимам.
Без особени премеждия, се добрахме до Берат. В самия град объркахме пътя и аз отидох да попитам един КАТаджия накъде да карам. Човекът първо ми козирува, след това ми подаде ръка за "здрасти", а след това на езика на жестовете ми обясни накъде да карам. Тъй като бях спрял в място с интензивен трафик, униформеният спря насрещното движение и ми направи знак да обърна ... на забранено. Толкова се впечатлих, че като се върнах в Родината, написах e-mail на общината в Берат - колко съм възхитен.
След безценните указания, стигнахме до целта ни хотел "Castle park".
Нас, обаче, ни настаниха в бунгалата
Внасям уточнение, че в този хотел се предлага рафтинг и други екстремни преживявания. Поради това, имаше сложена да съхне екипировка - на групата, която беше ходила скоро.
След като оставихме багажа, влязохме да хапнем в ресторанта.
Тук отново се сблъскахме в езиковата бариера. В хотела имаше само една жена, която говори английски. Сервитьорът се справяше успешно единствено с албанския. Все пак, ни даде едно меню на английски. Леко поизпотени от трудната комуникация, си избрахме какво да ядем. Само че ... менюто беше само на английски и сервитьорът, въпреки че се взираше съсредоточено и се пулеше, не можа да разбере какво сме си избрали. Затова отиде и извика англоговорящата си колежка.
Оказа се, че оризът със зеленчуци, който си бяхме поръчали, се превежда на албански като "ориз-зарзват" ...
Докато наблизо имаше англоговорящ, Наско поиска да му препоръчат традиционно албанско ястие. Предложиха му да опита пай с "mice" (мишки). Аз се притесних, но Наско запази самообладание и попита "Mice - mouse?" Тук лелята изпадна в ужас и започна разпалено да обяснява, че има грешка. Оказа се, че пайът бил с "maize" (царевица):
Аз пък реших да пийна традиционна местна напитка - Кестенова ракия
Спах много сладко и дълбоко. На сутринта, след нови забавни моменти с езиковата бариера, закусихме и потеглихме.
Берат е изключително красиво място. Затова няколко пъти спирах по път
Както споменах и по-горе, това е старият български град Белград. А реката, която минава през него се казва Осъм
Берат е известен още като Белият град. Една от причините са красивите бели къщи, които се намират в подножието на единия хълм
.jpg)
На същия хълм се намира старата българска крепост.
в която течеше реставрация
В нея тук хората се справяха много по-добре с възстановяне на предшното състояне (за разлика от БЮРМ)
От крепостта има много хубава гледка към планината
По същото време имаше в крепостта имаше сватба
Изчакахме хората да се снимат в най-важния ден от живота си и след това отидохме до старата църква
От крепостта се виждаше новия град, в който правеше впечатление една голяма сграда, която нарекохме "Белия дом"
След крепостта слязохме до града.
Тук видяхме, че "Белият дом" всъщност е университет
Минахме покрай стадиона
и покрай една голяма църква
След това се поразходихме из тесните улички на Стария град
И потеглихме към следващата ни цел - Вльора.
Само че объркахме пътя и вместо през Люшня, минахме през Фиер.
По пътя, който беше беше меко казано труден, срещнахме доста странни МПС-та
и пътни съоръжения
След доста напрегнато шофиране, в крайна сметка стигнахме цели до Фиер, където спряхме в местния Мол
След което продължихме към Вльора. Направи ми впечатление, че тук пресичането на забранителна линия не е проблем за местните водачи
Абсолютно всички участници в движението освен мен без никакво притеснение си изпреварваха пикапа. Другото интересно нещо, което ми направи впечатление беше, че по един участък от мгистралата разни хора продаваха плодове и зеленчуци в лентата за аварийно спиране, а разни дечица прескачаха загражденията и притичваха през пътното платно. На няколко пъти ме изправиха на нокти.
Вльора е много красив град. Може би не е преувеличено да кажа, че това е най-хубавият курорт в Албания
Атрактивността на курорта беше привлякла строителен интерес
Вльора ни хареса, но ни чакаше много път през планината, затова потеглихме.
Както вече споменах, Албания е изключително красива държава. Ако искаш да снима всички красиви гледки по пътя си, съвсем спокойно може дас е окаже, че 20 километра си ги минавал 5 часа
На върха на планината спряхме да си починем. Въпреки мъглата, се виждаше крайбрежната ивица
Късния следобед стигнахме до нашата цел - хотел "Сийсайд". Хотелът се намираше в непосредствена близост до плаж "Mango beach"
И си имаше собствен закон
Като цяло хотелът беше хубав и луксозно обзаведен
Но имаше и много недомислици. В общи линии човек оставаше с впечатление, че тук са наляти 2 000 000 и са спестили 50 000, с които могат да го направят наистина страхотен
И докато това с мивката в банята е по-скоро комично, ситуацията с асансьора може лесно да стане много опасна
Както и да е, бяхме дошли тук да се забавляваме, а не да критикуваме.
От терасата имаше хубава гледка, която увековечихме
На покрива на хотела има голям панорамен ресторант с гледка към остров Корфу.
Вече беше започнало да се смрачава и гледката към Корфу беше още по-красива
Похапнахме, платихме си вечерята
и отидохме да поспим.
На следващата сутрин мислех да се разходя преди закуска, но се оказа, че беше заключено
Качихме се отново в ресторанта
за закуска
полюбувахме се на гледката
и после потеглихме да се разходим.
Саранда има красива крайбрежна улица, която обаче сега беше в ремонт (сезонът наближаваше)
Малко по-нататък имаше пазар, който макар и на пръв поглед да не изглеждаше кой знае колко привлекателен, предлагаше качествена (лично уловена стока)
След кратка обиколка, по време на която решихме, че няма да ходим до о. Корфу (19 евро на човек на посока ...), седнахме в заведение край брега да обсъдим програмата
В информационния център
Ни посъветваха да отидем до античния град Бутринт. Той се намира на около 15 километра южно от Саранда и всъщност е антично-средновековен. Входът за него е около десет лева и заедно с билета предоставят изключително добре направена карта.
В самия комплекс за тези, които са загубили своите карти (оказа се, че такива не липсват) има разполжени карти:
.jpg)
В началото на Бутринт има Венецианска кула
.jpg)
Следваше театърът
.jpg)
.jpg)
Амфитеатърът
.jpg)
.jpg)
Както се вижда, с годините градът се е заблатил - за радост на жабите - новите обитатели
По-нататък има базилика
.jpg)
.jpg)
Имаше и други интересни останки, които не помня какво бяха
.jpg)
.jpg)
Минахме покрай крепостната стена
и през "Лъвската" порта
.jpg)
продължихме по пътеката
.jpg)
към върха, откъдето имаше страхотна гледка
И археолози
След което потеглихме обратно към Саранда. Този път се загледах по-внимателно през населеното място, през което минахме. Направи ми впечатление, че очевидният строителен бум беше за сметка на компромиси:
.jpg)
.jpg)
.jpg)
Видяхме и някои свежи спомени от комунистическия период:
Решихме да отидем на плаж. Оказа се, че заради река Бистрица, която се влива в морето
.jpg)
Водата е много студена и не посмяхме да се намокрим по-високо от кокалчетата на краката
.jpg)
.jpg)
След това се качихме на крепостта, която се намираше над града (или "кесъла", както й каза Наско), където имаше няколко стари оръдия
.jpg)
.jpg)
След което слязохме обратно в града да хапнем и да пием по бира
.jpg)
Тук му е мястото да споменем и "мерцедесите". От много места бях чувал, че всички коли в Албания са "Мерцедеси". Да, ама не! "Мерцедесите" в Албания в никакъв случай не са повече от 70% от общия брой на автомобилите, които галят асфалта с гумите си. Естествено, "кралят на автомобилите" е представен от всякакви образци. От такива
До най-новите модели, които струват не по-малко от 100 000. Тях реших да не ги снимам, за да не бъда заподозрян неоснователно ...
На следващия ден сутринта, след закуска потеглихме за Гърция.
Част от нас бяха леко притеснени от "славата" на тази държава, но скоро тези притеснения бяха заместени от красотата на пейзажите.
За мое огромно съжаление не бях направил добре настройките на фотоапарата и част от снимките не станаха много добре..jpg)
По целия път имаше маркучи с вода, които бяха придружени от задължителния напдис Lavazh (явно автомивка)
Впоследствие се оказа, че автомивките са толкова много, че спокойно могат да участват в статистиката като структуроопределящ отрасъл.
Много бях слушал за бункерите в Албания. Но така и не можех да си представя за какво става въпрос. Още първите километри в държавата, обаче помогнаха на въображението ми.
Това е относително голям бункер. Малките (очевидно предвидени за един човек) са страшно много. Практически са на всеки ъгъл.
Тъй като около тази група бункери нямаше хора, се престраших да вляза
.jpg)
Въпреки че не изглеждат много естетично, тези укрепления са доста солидни и само един човек в един бункер и с достатъчно муниции може съвсем спокойно да блокира цяла войскова част за много време.
Бункерите са направени по заповед на Енвер Ходжа за защита на населението срешу евентуална агресия. Странно е кой би искал да нападне Албания в онези години, но дори и някой да се беше осмелил, щеше да си има много проблеми с преодоляването на съпротивата от тези стотици хиляди бункери.
Първият голям град, край който минахме, беше Елбасан (всъщност третия по големина град в държавата)
В града имаше нормално изглеждащи сгради
и сгради, които ни показваха, че панелките не са български патент
Тук спряхме да се поразтъпчем и да обменим пари. Въпреки че се сблъскахме с езикова бариера, впечатленията ми са, че хората са учтиви, любезни и искат да помогнат.
В Албания прави впечатление начинът, по който използват слънчевата енергия. Много голяма част от къщите имаха на покривите си бойлери:
С една дума, нискоенергийни къщи.
Вечерта по план трябваше да спим в Берат (стар Български град, който се е наричал Белград). GPSът нагло ме излъга, че до нашата крайна цел няма асфалтов път. Затова го изключих и потеглихме натам, ориентирайки се по аналогвата карта и табелите.
Градът от най-долната табела (Corovode) привлече вниманието ми. Тъй като не познавах особеностите на местното произношение, реших, че става въпрос за град Куровод. Нещо бях в лигава фаза и разсъждавайки на глас, реших, че някой важен договор между България и Албания може да бъде подписан там и да остане в историята като "Договорът от Куровод".
Впоследствие се оказа, че всички тези разсъждения са неправилни, защото се базират на непознаване на албанската граматика. Градът всъщност се казва Чороводе.
В Албания има два вида пътища. По-голямата част от тези, по които минахме - в отвратително състояние (много по-лоши и от най-лошите наши пътища) и друга част - в перфектно състояние. И между тези два вида няма междинно звено - или, или.
Пътят за Берат е от първия тип. Освен лошото състояние на асфалтовата настилка, тук имаше и някои интересни пътностроителни хрумвания.
Диаметърът на това кръгово беше с големината на 20-цолова гума. Имаше и кръгово, което беше само един знак за кръгово в центъра, но, за съжаление, не успях да го снимам.
Без особени премеждия, се добрахме до Берат. В самия град объркахме пътя и аз отидох да попитам един КАТаджия накъде да карам. Човекът първо ми козирува, след това ми подаде ръка за "здрасти", а след това на езика на жестовете ми обясни накъде да карам. Тъй като бях спрял в място с интензивен трафик, униформеният спря насрещното движение и ми направи знак да обърна ... на забранено. Толкова се впечатлих, че като се върнах в Родината, написах e-mail на общината в Берат - колко съм възхитен.
След безценните указания, стигнахме до целта ни хотел "Castle park".
Нас, обаче, ни настаниха в бунгалата
Внасям уточнение, че в този хотел се предлага рафтинг и други екстремни преживявания. Поради това, имаше сложена да съхне екипировка - на групата, която беше ходила скоро.
След като оставихме багажа, влязохме да хапнем в ресторанта.
Тук отново се сблъскахме в езиковата бариера. В хотела имаше само една жена, която говори английски. Сервитьорът се справяше успешно единствено с албанския. Все пак, ни даде едно меню на английски. Леко поизпотени от трудната комуникация, си избрахме какво да ядем. Само че ... менюто беше само на английски и сервитьорът, въпреки че се взираше съсредоточено и се пулеше, не можа да разбере какво сме си избрали. Затова отиде и извика англоговорящата си колежка.
Оказа се, че оризът със зеленчуци, който си бяхме поръчали, се превежда на албански като "ориз-зарзват" ...
Докато наблизо имаше англоговорящ, Наско поиска да му препоръчат традиционно албанско ястие. Предложиха му да опита пай с "mice" (мишки). Аз се притесних, но Наско запази самообладание и попита "Mice - mouse?" Тук лелята изпадна в ужас и започна разпалено да обяснява, че има грешка. Оказа се, че пайът бил с "maize" (царевица):
Аз пък реших да пийна традиционна местна напитка - Кестенова ракия
Спах много сладко и дълбоко. На сутринта, след нови забавни моменти с езиковата бариера, закусихме и потеглихме.
Берат е изключително красиво място. Затова няколко пъти спирах по път
Както споменах и по-горе, това е старият български град Белград. А реката, която минава през него се казва Осъм
Берат е известен още като Белият град. Една от причините са красивите бели къщи, които се намират в подножието на единия хълм
.jpg)
На същия хълм се намира старата българска крепост.
в която течеше реставрация
В нея тук хората се справяха много по-добре с възстановяне на предшното състояне (за разлика от БЮРМ)
От крепостта има много хубава гледка към планината
По същото време имаше в крепостта имаше сватба
Изчакахме хората да се снимат в най-важния ден от живота си и след това отидохме до старата църква
От крепостта се виждаше новия град, в който правеше впечатление една голяма сграда, която нарекохме "Белия дом"
След крепостта слязохме до града.
Тук видяхме, че "Белият дом" всъщност е университет
Минахме покрай стадиона
и покрай една голяма църква
След това се поразходихме из тесните улички на Стария град
И потеглихме към следващата ни цел - Вльора.
Само че объркахме пътя и вместо през Люшня, минахме през Фиер.
По пътя, който беше беше меко казано труден, срещнахме доста странни МПС-та
и пътни съоръжения
След доста напрегнато шофиране, в крайна сметка стигнахме цели до Фиер, където спряхме в местния Мол
След което продължихме към Вльора. Направи ми впечатление, че тук пресичането на забранителна линия не е проблем за местните водачи
Абсолютно всички участници в движението освен мен без никакво притеснение си изпреварваха пикапа. Другото интересно нещо, което ми направи впечатление беше, че по един участък от мгистралата разни хора продаваха плодове и зеленчуци в лентата за аварийно спиране, а разни дечица прескачаха загражденията и притичваха през пътното платно. На няколко пъти ме изправиха на нокти.
Вльора е много красив град. Може би не е преувеличено да кажа, че това е най-хубавият курорт в Албания
Атрактивността на курорта беше привлякла строителен интерес
Вльора ни хареса, но ни чакаше много път през планината, затова потеглихме.
Както вече споменах, Албания е изключително красива държава. Ако искаш да снима всички красиви гледки по пътя си, съвсем спокойно може дас е окаже, че 20 километра си ги минавал 5 часа
На върха на планината спряхме да си починем. Въпреки мъглата, се виждаше крайбрежната ивица
Късния следобед стигнахме до нашата цел - хотел "Сийсайд". Хотелът се намираше в непосредствена близост до плаж "Mango beach"
И си имаше собствен закон
Като цяло хотелът беше хубав и луксозно обзаведен
Но имаше и много недомислици. В общи линии човек оставаше с впечатление, че тук са наляти 2 000 000 и са спестили 50 000, с които могат да го направят наистина страхотен
И докато това с мивката в банята е по-скоро комично, ситуацията с асансьора може лесно да стане много опасна
Както и да е, бяхме дошли тук да се забавляваме, а не да критикуваме.
От терасата имаше хубава гледка, която увековечихме
На покрива на хотела има голям панорамен ресторант с гледка към остров Корфу.
Вече беше започнало да се смрачава и гледката към Корфу беше още по-красива
Похапнахме, платихме си вечерята
и отидохме да поспим.
На следващата сутрин мислех да се разходя преди закуска, но се оказа, че беше заключено
Качихме се отново в ресторанта
за закуска
полюбувахме се на гледката
и после потеглихме да се разходим.
Саранда има красива крайбрежна улица, която обаче сега беше в ремонт (сезонът наближаваше)
Малко по-нататък имаше пазар, който макар и на пръв поглед да не изглеждаше кой знае колко привлекателен, предлагаше качествена (лично уловена стока)
След кратка обиколка, по време на която решихме, че няма да ходим до о. Корфу (19 евро на човек на посока ...), седнахме в заведение край брега да обсъдим програмата
В информационния център
Ни посъветваха да отидем до античния град Бутринт. Той се намира на около 15 километра южно от Саранда и всъщност е антично-средновековен. Входът за него е около десет лева и заедно с билета предоставят изключително добре направена карта.
В самия комплекс за тези, които са загубили своите карти (оказа се, че такива не липсват) има разполжени карти:
.jpg)
В началото на Бутринт има Венецианска кула
.jpg)
Следваше театърът
.jpg)
.jpg)
Амфитеатърът
.jpg)
.jpg)
Както се вижда, с годините градът се е заблатил - за радост на жабите - новите обитатели
По-нататък има базилика
.jpg)
.jpg)
Имаше и други интересни останки, които не помня какво бяха
.jpg)
.jpg)
Минахме покрай крепостната стена
и през "Лъвската" порта
.jpg)
продължихме по пътеката
.jpg)
към върха, откъдето имаше страхотна гледка
И археолози
След което потеглихме обратно към Саранда. Този път се загледах по-внимателно през населеното място, през което минахме. Направи ми впечатление, че очевидният строителен бум беше за сметка на компромиси:
.jpg)
.jpg)
.jpg)
Видяхме и някои свежи спомени от комунистическия период:
Решихме да отидем на плаж. Оказа се, че заради река Бистрица, която се влива в морето
.jpg)
Водата е много студена и не посмяхме да се намокрим по-високо от кокалчетата на краката
.jpg)
.jpg)
След това се качихме на крепостта, която се намираше над града (или "кесъла", както й каза Наско), където имаше няколко стари оръдия
.jpg)
.jpg)
След което слязохме обратно в града да хапнем и да пием по бира
.jpg)
Тук му е мястото да споменем и "мерцедесите". От много места бях чувал, че всички коли в Албания са "Мерцедеси". Да, ама не! "Мерцедесите" в Албания в никакъв случай не са повече от 70% от общия брой на автомобилите, които галят асфалта с гумите си. Естествено, "кралят на автомобилите" е представен от всякакви образци. От такива
До най-новите модели, които струват не по-малко от 100 000. Тях реших да не ги снимам, за да не бъда заподозрян неоснователно ...
На следващия ден сутринта, след закуска потеглихме за Гърция.
За първи път в този форум ,попадам на пост за Албания.Признавам си ,че съм изненадана приятно от това ,което видях!
цитирайПреди да се наканя да отида и аз имах известни притеснения. Но говорих с един приятел-албанец. Той ме окуражи. Все пак и там живеят хора. Трябва да се имат предвид някои дребни особености, но като цяло е безопасно.
цитирайЖивописно.
Поздравления!
цитирайПоздравления!
