След Албания, продължихме към Гърция.
Независимо, че са в ЕС от доста време, откъм албанската граница, гръцката администрация говореше само ... гръцки език. Но тъй като не бяхме тук за задълбочени разговори, на езика на жестовете относително лесно се разбрахме и продължихме нататък. Пътят ни минаваше покрай град Янина, където се качихме на новата магистрала Via Ignatia. Това е едно много хубаво и модерно пътно съоръжение, в което европейският данъкоплатец е налял прилична сума.
Първата ни спирка беше град Костур (или Кастория, както му казват местните). Този стар български град привлича туристически интерес с красивото Костурско езеро:


Пътят до тук беше дълъг и затова се подкрепихме с по един "гирос" (гръцки дюнер)

 
След това се освежихме в съседното кафене. Интересна особеност при гръцките кафенета е, че поръчал-непоръчал, ти дават бутилка с вода, която не се таксува отделно:


След кафето поехме на разходка из стръмните костурски улици

В града има интересна архитектура

Аз за пореден път останах озадачен от странностите на гръцката градоустройствена мисъл

Планът ни беше доста близко до квалификацията "гъз път да види" и затова потеглихме към следващата ни цел - друг стар български град - Лерин (или Флорина, както му казват гърците). По пътя натам (който до някъде е магистрала, а след това става планински).
Междинна точка е село Руля (или Котас - по гръцки). решихме да се отбием тук заради историята му. Тук е роден българският (отначало) четник, а след това и гръцки андартски капитан Коте Христов (Капитан Котас - по гръцки). Този простоват човечец е бил привлечен от парите на гръцкия митрополит Германос Каравангелис и е започнал да работи за гръцкия национален интерес. Към края се е усетил какви ги върши, но неговят "благодетел" не му дал шанс да изкупи греховете си и го предал на турците. Котето свършил там, където нормално свършват предателите - на бесилото. Та, отбихме се в село Руля/Котас, наречено от признателните гърци на предателя - заради многобройните му престъпления към българския народ.

минахме и покрай паметника, който гърците са вдигнали на предателя

и продължихме към Лерин. Малкото планинско градче е красиво, но нямахме време да се разхождаме много дълго. Минахме по Главната:

Направихме няколко снимки


И потеглихме. Преди да тръгнем, заредих на един "Шел", в който служител на име Христос ме обслужи на много приличен български език.
В тази връзка искам да обърна внимание на един интересен момент. В Северна Гърция има много хора, които разбират и говорят български език. Само че гръцката държава по някаква причина не иска да "ги даде" и не признава техния български произход. Наричат ги "славянофони" (славяногласни), като срамежливо пропускат да разяснят как така тези "гърци" говорят на език, който няма нищо общо с гръцкия.
Та да се върнем на пътуването ни към Воден.
Позагубихме се няколко пъти, но в крайна сметка намерихме правилния път. Имаше доста красиви гледки

Но не можехме да отделим много време, защото крайната ни цел за деня - град Воден (Едеса) беше далеч.
Пристгнахме по здрач и имахме късмета почти веднага да намерим хотел, който се водеше относително евтин - 50 евро на вечер в двойна стая без закуска (?!?). Въпросното място си беше абсолютна дупка, но умората беше по-силна и решихме да останем.
Воден е известен със своите водопади. Именно за това старите българи са го нарекли града така. 
Ето защо разтоварихме багажа и последвахме табелите:

По пътя видях магазин за авточасти, който представляваше интересна комбинация:

Водопадът е много красив


Стоях тук и си мислех как Гоце Делчев сигурно също е стоял и се е възхищавал на красотата му 


и на гледката отсреща

Минах и зад водопада


След което продължихме разходката из града. Имаше стари къщи, които със сигурност бяха съвременници на борбата за свобода на България


При новите къщи ми направи впечатление, че и тук беше характерен стила, който видях в Албания - къщата да е вдигната нависоко с поне едно ниво, което практически не се използва (както казваше Наско - място за магаретата)

В центъра на града има голяма и хубава църква, която вече беше затворена

Бяхме поизгладнели от обикаляне и впечатления, затова отидхме да се подкрепим с един гирос. 
Там се навърташе един чичка, който говереше много приличен български (всяко изречение завършваше с "ебимааму"), което обясни с това, че е живял 5 години в Пловдив.

Чичката ни помогна с поръчката (впоследствие се оказа, че не е било толкова наложително) и си поговори с нас. Разясни ни, че всъщност в Гърция финансова криза нямало. Кризата била за свободни места в таверните(?!?). Всеки грък имал поне по 800 евро приход и не било  проблем да се изпиват по 20-ина евро и в почивните дни било невъзможно да намериш свободно място в заведенията. 
След като побърборихме, продължихме обикиолката. Теди реши да си подслади деня

Аз нали бях папарак, не спирах да щракам. Това явно е направило впечатление на този човек

Той се приближи и ни запита откъде сме. Аз му отговорих на български и той засия. Започна да си говори с нас на перфектен, леко архаичен български. Обясни ни, че тук всички хора знаели български. И че "едно време имаше кьотек да забравим езика, но вече е добре". Много държеше да знаем, че "Градът не е Едеса! Казва се Воден, защото има много вода." През цялото време грееше, че говори на родния си език с млади хора от България, които са решили да посетят Воден. С огромно нежелание се разделихме и потеглихме към хотела. По пътя спряхме да снимаме паметника на Александър Македонски

На следващата сутрин отидохме да си вземем закуски от една баничарница. Жената вътре ни обслужи отново на български. От дума на дума се заприказвахме. Стана ми много смешно, като каза, че българските политици са "харни" защото не са въвели еврото. Напуши ме на смях и й казах, че гръцките политици според мен са най-харни, защото успяха да убедят цяла Европа да им даде още толкова много милиарди. Благодарихме на жената за вкусните закуски (тя ни обясни, че по тяхному благодаря било "сполай") и продължихме.
Пътят наобратно беше дълъг. Решихме да не се отбиваме в Солун, а да караме към България.
Само по път спряхме в Сяр (искам да отбележа, че за мен е много странно защо някои българи наричат старият български град Сяр с гръцкото му име Серес???)

След което продължихме към Кулата.