Париж беше дестинацията, която си пожелахме със съпругата в зората на нашата връзка. И ... речено-сторено. Купихме си билети, резервирахме си апартамент и ... една ранна априлска сутрин тръгнахме от Терминал 1

Първата ни спирка беше Лутън. Тъй като имахме няколко часа, решихме да се разходим до Лондон

 Придвижихме се до Пикадили.

От там мръднахме до Бъкингамския дворец

После до Старото адмиралтейство

И ... се оказа, че времето ни приитиска и трява да бягаме обратно към летището.
Апартаментът, в който щяхме да спим, беше в предградието (или квартал) Клиши. Първата вечер имахме някои усложнения с настаняването, но в крайна сметка всичко се оправи. На сутринта закусихме и потеглихме към центъра. Направи ми впечатление, как в Клиши полагат усилия за насърчаване на безопасния секс

Първата спирка в нашата обиколка беше Лувъра

Ако не си си взел предварително, там те чак многочасов престой на опашката, която в нашия случай сигурно имаше километър.

Усилието да се доберем до входа на Лувъра беше толкова голямо, че като влязох, вече имах нужда от почивка. А до този момент бях видял само опашката и пирамидата.
В Лувъра можете да установите от колко места френските войски са си взели сувенири, без да питат и без да плащат. Като например Нике от Самотраки

И други статуи

В Лувъра има и страхотни картини

Тук се намира и Мона Лиза, пред която винаги има митинг


В Лувъра има толкова много за гледане, че човек съвсем спокойно може да си отдели дна седмица ако иска да разгледа всичко.
Претоварени с впечатления и много изморени, ние отидохме да се освежим в едно малко скромно кафене до Лувъра. Тук останахме смаяни от ценовите реалности

Подкрепени и облекчени продължихме. Боцнахме един обелиск

И продължихме по Шанз-Елизе

Към Триумфалната арка

Времето беше напреднало и умората лесно ни убеди да се приберем.

Първата цел от втория ден беше емблемата на Париж - Айфеловата кула

Тук е поредното място, на което се чака на огромна опашка. Докато пъплихме по цялото й протежение, аз се загледах в конструкцията. Ако се чудите дали е ръждясала, да знаете, че не е 

Един ассансьор ни качи до първото ниво, откъдето се разкриваше страхотна гледка

За асансцора, който возеше до второто ниво, също се чакаше на опашка. Постоянните тълпи, които за мен са запазена марка на Париж бяха привлекли и нестандартни печалбари, за наличието на които имаше табели навсякъде

На второто ниво има отбелязани разстоянията до всички столици

Разбира се, има още по-вепчатляваща гледка (за тези, които не са зиморничави, че горе е голям студ)

От Айфеловата кула се отправихме към Дома на инвалидите. Внасям уточнение, че първата асоциация, която си прави човек, като чуе това, не е вярна. Става въпрос за военноисторически музей, на който (според мен) името идва от инвалидите от войните

Практически това беше единственият музей, за влизанне в който не сме чакали на опашка. (Може би) затова, а и заради експонатите, на мен най-много ми хареса.
Имаше оръжия от всички епохи. Като се започне от Средновековието



Тук има изложен и бащата на Калашников - Щурмгевер

В Дома на инвалидите почива и голямата любов на Наполеон - Жозефин

От Дома на инвалидите се отправихме към музея на Роден. 

Аз лично хич не бях впечатлен от този музей (може би защото съм много бос с изкуството). И може би точно затова маршрута ми стовари нова конска доза изкуство.
Музей д"Орсе

Е храмът на изобразителното изкуство. Помещава се в предишна гара и е прютил стотици (а може би и хиляди) платна на всякакви художници. Дори и за бос в изкуството човек като мен, беше свръхвпечатляващ. Не слагам снимки, защото имаше забрана да се снима. Макар че реално погледнато нашата група беше единствената, която прояви уважение към правилата. Тук установих, че най-подходяща за това (за снимане, където е забранено), е употребата на таблети.
Преситени с изкуство, се отправихме към Парижката Света Богородица. По пътя обаче се впечатлихме от един мост, на който висяха хиляди катинари.

Въпросният е мост на влюбените. На който вричащите се в любов закачат катинар и изхвърлят ключа - като пожелание за вечност на чувствата си.

Огледах се да видя кой е милионерът (който продава катинари), но не видях. Явно местните власти бяха разбили този сладък бизнес и влюбените трябваше да носят символът на своята любов от другаде,
Парижката Света Богородица

е едно впечатляващо място, което заради своята красота, а и заради Квазимодо привлича много туристи.
Забележителностите от този ден ни бяха изяли работното време и сега се наслаждавахме само отвън. Това беше и последната забележителност за този ден. На следващия ни чакаше Версай.
Часовете, които загубихме да висим по опашки, ме накараха да се обърна към технологиите и си резервирах билети по интернет.
Самият Версай се намира извън града и до там се стига с влак.
Гледан отвън, дворецът е впечатляващ

Може би затова се чака на две опашки. За билет (която ние пропуснахме, защото си бяхме купили по интернет) и за влизане, която се виеше на големия площад и може би беше повече от половин километър

След като преминахме проверката се отправихме към самия дворец

Отвътре посетителите се смайват от разкоша, в който са живели френските монарси


Гледайки този разкош и представяйки си мизерията,в която е живял френския народ, Великата френска революция вече нне изглежда толкова странна.
Дворецът е страхотен, но градините на Версай са още по-впечатляващи.


Разстоянието от единия край на градините до другия е доста километри. И ако човек в далчения край и случайно го свари буря, съвсем спокойно може да преживее сериозни премеждия, тъй като няма да може да се добере до двореца.
Именно разстоянията са накарали управлението да докара електрически колички за мързеливите туристи

Тъй като си бях забравил кнжката, а без нея не дават да си вземеш количка, ние се отправихме на пешеходна разходка, която ни отне няколко часа


Прекрасната природа беше докарала и доста хора на пикник

Ние обаче бяхме доста изморени и потеглихме обратно към Париж.
Последната част от нашия престой беше Монмартър.
Кварталът е интересен. Тук се намира Мулен руж,  базиликата Сакре Кьор.

Тук се намира и едмно лозе, от което се прави едно от най-скъпите вина в света.

Тук е и кварталът на художниците

Моето лично впечатление е, че Монамартър е единственото място, в което човек се чувства като във Франция. Имам предвид това усещане за Франция, което сме си създали от гледането на френски филми и четенето на френски книги. Във всички останали части на Париж, в които бях, витаеше един ... космополитен дух.
Последното място, на което се отбихме, беше нещо като стената на любовта. На нея на много езици (може би всички световни) беше написано Обичам те. Аз лично видях на две места на български.


В резюме:
Париж е едно страхотно място, но ... това е градът на опашките. Където и да отидете, все има опашки за чакане. Като в това отношение рязко контрастира с добре орагнизирания Лондон.
Париж - градът, в който сте на опашка.



.