От дума на дума при едно ходене на гости, ни хрумна, че можем да си направим мъжка екскурзия из Западните Балкани.
И след интензивна артилерийска (пардон дипломатическа) подготовка от страна на Наско една ранна августовска утрин аз, Анастас, Наско и Пешо потеглихме.
Сутринта рано минахме границата при Калотина. Беше доста натоварено, главно с турци, които се "връщаха" "удома" на запад. Седейки на опашка с тях имах възможността да се насладя на уважението, което този етнос проявява към жените и децата. Ако някой Ви каже, че тези турците държат жените и децата постоянно под ключ, не му вярвайте. Както се вижда и жените, и децата нямаха никакъв проблем, нито да излязат от колата, нито да я тикат (докато мъжете си бяха вътре):


Първата ни спирка в Сърбия беше OMV-то на околовръстното на Чачак.
Тук се "тагнахме", след което Наско се опита да си купи сръбска бира с югославски динари. Но ... наблюдателните касиери преглътнаха любовта към Югославия и отказаха да му ги вземат.
Продължихме по тесните планински пътища до Ужице, откъдето влязохме в Босна и Херцеговина.
Това е една много красива и много нещастна държава. Състои се от Босна и Херцеговина и република Сръбска. Съответно в държавата живеят три етнически групи: хървати, бошняци и сърби. Държавата е дотолкова разделена, че реално единственото им общо нещо е валутата - конвертируема марка (която е равна точно на 1 лев). И според мен единственото нещо, което поддържа да не се разпадне (като държава), са международните сили.
Първият град, в който спряхме беше Вишеград.Градът е част от република Сръбска. Разположен е живописно на  река Дрина.
Направихме си снимки


и подгонени от дъжда, продължихме към Сараево.
Пътьом един местен катаджия ни спря и обясни, че в големия порой сме карали с 31 км над ограничението. Т.е. точно за един килметър шофьорът трябваше да остане без книжката. "Нема проблем, брато, ще си я вземеш след три дни от Баня Лука" Именно този километър горница и разяснението ни убедиха, че реално унфрмените не следяха за спазването на правилата, а очакваха да им засвидетелстваме финансово уважение ("за пиво", както обичат да казват те), че стояха на пост в дъжда (т.е. всички катаджии са едни и същи).
Късния следобед стигнахме до Сараево, където спряхме да се поразходим.
По принцип Босна и Херцеговина се води мюсюлманска държава. Като това е особено валидно за столицата. Но противно на очакваното в много отношения Сараево си е съвсем европейски град:



В който си има и мол


Именно тук се "тагнахме" и продължихме по пътя на запад.
Тъй като в Босна и Херцеговина си нямат Бойко Борисов и не ядат асфалт, единствената магистрала е околовръстното на Сараево и като излезежеш от столицата започаваш бавно и славно да пълзиш по тесните пътища с много завои.
Късно вечерта стигнахме до Мостар.
Изключително красивият град, се намира само на около 60 км от Адриатическото крайбрежие и е разположен живписно на река Неретва. Най-голямата му забележителност е Стари Мост, от който произлиза и името му. През войната градът е пострадал много сериозно, а е бил разрушен, като по-късно е възстановен.
Тук спряхме за малко, колкото да се разходим и да се снимаме на Стари мост


Мостар си е туристическа дестинация, атрактивна за много туристи. Но ужасите на войната не са забравени

Направи ни впечатление и, че по улиците на града има повече жени, отколкото мъже (вероятно също "наследство" от войната).
Вече беше станало доста късно и затова продължихме към границата.
Войната в бивша Югославия е начертала странно границата, особено що се касае до адриатическото крайбрежие. Излязохме от Босна и Херцеговина и влязохме в Хърватия.  След което отново влязохме в Босна и Херцеговина и след 20 километра (само толкова е излазът на море на държавата) отново влязохме в Хърватия.
След кратко лутане открихме къщата за гости в Затон
 
(оказа се, че на 20 км от Дубровник цените са 3-4 пъти по ниски от самия Дубровник), където имахме резервация и легнахме да поспим.
На следващия ден рано сутринта се отправихме към самия Дубровник 

Страрият град е много живописен и неслучайно е известен като "перлата на Адриатика".
Паркирането беше объркващо уредено ... 

Според познавачите, арихтектурният стил на Стария Дубровник е венециански

Като всяка една световна туристическа дестинация и тук беше потресаващо скъпо (личното ми мнение е, че в Дубровник е по-скъпо, отколкото красиво/отколкото заслужава).
Качихме се на крепостната стена, откъдето се разкриваха както изключителни красиви природни гледки


Така и чисто битови

а и такива, които са неочаквани като за толкова известен и скъп туристически продукт

Мултифункционалността на Дубровник позволяваше да се плажува и до самата крепостна стена...

Докато обикаляхме по зъбера на основната крепост, се зачудихме дали пък някой хърватски паяк не ни е вдигнал колата (че нали паркирането си имаше някои особености). Оказа се, че напразно се притесняваме
  Разходихме се и на втората крепост.

След което отидохме до пристанището,

където се качихме на лодка

След което се качихме на платото над крепоста. Тук има музей, посветен на бомбардировката на Дубровник.
По време на войната сърбите и черногорците съвсем варварски са подложили стария Дубровник на бонбардировка.

От височината има много хубава гледка към стария град

Неохотно -отеглихме в пороя, който ни преследваше през цялото пътешествие  на юг към Черна гора

Важна точка от маршрута ни беше град Котор. Той се намира на изключително живописния Которски залив (най-южният фиорд в Европа)

и е бил част от България по времето на цар Самуил.
Градът е бил част и от Венецианската република, което е повлияло на архителтурата на сградите в стария град.


Над самия град има и стара крепост

Но от една страна малкото време и от друга стаховитото предупреждение на входа "consider your physical condition" ни накараха да отложим превземането й.
Продължихме към Будва, който също е бил част от България по Самуилово време. Изключително неприятният трафик и липсата на указателни табели ни помогна да убедим Наско, че най-вероятно стар град тук няма (ако знаете само колко ни се сърди, като разбра, че всъщност той е бил прав). И затова продължихме към друг известен черногорски курорт - Свети Стефан.

Мястото наподябава Несебър - полуостров, който е свързан с континента с тесен провлак. Самият полуостров практически представлява един голям хотел, в който цените на имотите са безобразни. 
Въпреки, че самият плаж беше каменист 


а морето беше неподходящ за плажуване (на 10 метра навътре беше 2 метра дълбоко, а самата вода - мътна), цените на плажа бяха свръх"европейски"

Бяхме си резервирали хотел в югославския турбофолк курорт Добра вода.

(това, което не може да се усети от снимката е невроятната атмосфера на един битов запой: в помещението, което виждате дънеше дивна сръбска чалга, ракията се раздаваше с канчета от нещо като бъчва, а кебапчетата се нодяха с изкривени вилици от една огромна тенджера )
Ние не искахме да се наслаждаваме на Лепа Брена и подобните ѝ, затова отидохме на плажа и се отдадохме на ... бири

Рано на следващата сутрин потеглихме към най-екзотичната част от нашето пътуване - Албания.
Първата спирка беше Шкодра
Тук на крепостта


ни валя страхотен дъжд. Затова почти веднага си тръгнахме и пордължихме към Круя - родното място на албанския национален герой Скендербег.

Тук сменихме малко пари и ... аз възмутено установих, че местните хич не се притесняват да пушат винаги и по всяко време

Въпреки непрестанния порой 3/4 от нас решиха да отидат и да уважат замъка на Скендебег, който се оказа съвсем нов

След което се разходихме по уличката, която хранеше значителна част от града (където се продаваха сувенири)

В единия от магазините Наско влезе в сблъсък с продавача, в който с гордост установих, че габровските уроци са направили от Наско перфектен преговарящ. 
След Круя продължихме към Тирана.
Тук навигацията (която постоянно изпитваше сериозни трудности в Албания) окончателно се предаде и почти един час се лутахме. През това време допуснахме голяма грешка, че не слушахме Наско, който си дуднеше от задната седалка. Най-накрая той не издържа и изригна с три октави по високо "майна, от 45 минути се опитвам да Ви кажа, че имам карта на Тирана"!!!
С негова помощ (и леко засрамени) намерихме хотела, настанихме се и излязохме да поразгледаме града.



В Тирана много силно впечатление ми направи, че религиите живеят в абсолютна симбиоза и няма никакво противпоставане между християни и мюсюлмани. В центъра на града е построена огромна православна църква,

близо до нея има джамия ...
Очевидно много държави могат много да научат от Албания по отношение на религиозната толерантност.
По време на престоя ни тук ни направи впечатление, че токът доста често спира, но това явно не е проблем за местните - никой освен нас не демонстрира каквото и да е притеснение от факта, че стои 5-10 минути на тъмно в заведенията.
На следващата сутрин Наско се сблъска челно със славата. Очевидно шефското му излъчване привлече няколко дечица, които в продължени ена половин час върпеки неговото негодувание упорите се опитваха да му пробутат някакви боклуци. Нас другите не ни закачиха, но и ние нямахме шефско поведение...   
От Тирана потеглихме към Елбасан по чисто новата им магистрала (която ме накара да се замисля, дали албанците ядат асфалт, или са по-прости от нас - тук няма евродфондове и всичко се финансира от държавния бюджет - че си правят пътища...).
Елбасан е стар мерак на Наско - още от предната екскурзия, през която се възмущаваше, че изпуснал кесъла.
Та ... това е въпросният кесъл



А това е гледка от центъра на града

По пътя към границата с Македония спряхме да увековечим част от отбранителната система на Албания

И да се полюбуваме на Охридското езеро от албанска страна.

И продължихме към Поградец.
Прегладнели и изпадбали в абстиненция за фейсбук, ние седнахме на едно крайбрежно заведение и се опитахме да влезем в комуникация с двама сервитьори, които Наско сполучливо определи като тъпунгера (който имаше интелектуален поглед) и полиглота (който знаеше цели три думи на чужд - извън албанския език).

Направихме кратка разходка из самия град и шефът на групата си купи един стек косовска бира, която пренесе контрабандно през границата. Като на няколко пъти ни предупреди, че ако македонските митничари се опитат да вземат бирата, ще остане на границата, докато си я изпите, но няма да им я даде.
На границата хората не се интересуваха дали носим чужда бира, но за сметка на това ни питаха "Що барахте во Албания", на което Пешо (който не познаваше особеностите на сърбизирания български език) им отговори "Барахме си х.я" ... Добре, че не го чуха ... (или поне не дадоха индикация да са го чули)
Тук посетихме манастира Св. Наум

и потеглихме към старата българска столица.
Ако някога дойдете тук, без да сте си направили резервации, не се притеснявайте. Охридчани са хора с набито око и отдалеч познават туристите. Ей този чичо

ни надушил, че търсим квартира и ни гонил почти два километра с колелото. Накрая, след кратък пазарлък с бодро темпо (на балкански медалист по колоездене) ни поведе към къщата си.
Наско, като един принципен българин беше скептичен и заяви, че ще му даде пари само ако изпее "Шуми Марица", но в крайна сметка, успяхме да го убедим да направи изключение.