Постинг
11.02.2012 19:21 -
Гърция-Македония-Албания с автомобил
Автор: sevastokrator
Категория: Туризъм
Прочетен: 30432 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 12.02.2012 10:35
Прочетен: 30432 Коментари: 12 Гласове:
9
Последна промяна: 12.02.2012 10:35
В началото на годината докато обсъждахме екскурзия до Барселона, незнайно защо разговорът се завъртя към Гърция-Македония.
Речено-сторено. С помощта на ВИСТАЛИС резервирахме нощувки и една ранна сутрин натоварихме багажа в колата
и потеглихме.
Решихме да влезем в Гърция през Златоград, затова решихме първо да се запознаем с възможните маршрути:
Пристигнахме в Златоград по обяд. Тъй като в града имаше културно-масово мероприятие, решихме да се разходим, преди да се гмурнем зад граница.
По пътя установихме, че отговорникът за златоградските детски градини е човек с въображение:
Продължихме към стария град, като по пътя михане покрай предполагаемото скривалище на Осама бен Ладен:
Тъй като нямахме кавко да му кажем, не сме го търсили и продължихме нататък.
Златоград е много красиво градче. Има доста запазени къщи от стари времена, поради което е обявено за архитектурен резерват.
Разбира се, за да можем да го оценим пълниценно, имаше и елементи от социалистическия модернизъм:
Не пропуснахме да посетим местното печатохранилище (етнографския музей):
Аз се бях поизморил от толкова много впечатления и седнах да си почина:
След което потеглихме към границата:
Направи ми впечатление, че на границата имаше само български служители. Гърците явно бяха решили да спестят от заплати, тъй като знаеха, че съвестно си изпълняваме задълженията по граничен контрол.
Ако не сте минавали по този път, имайте предвид, че пътят от гръцка страна е с много завои и много тесен. Практически, колкото една малко по-широка лента. И ако се получи така, че на някой по-тесен завой се срещнат две по-големи коли (или два буса), на водачите, ще им се наложи доста да се припотят.
От гръцка страна, преди да се стигне до Ксанти, се минава през няколко мюсюлмански села. Приятели са ми казвали, че хората там говорят български (т.е. това са българи-помаци). Но тъй като нямахме представа колко и какъв път ни чака, този път решихме да не спираме.
Направи ми впечатление, обаче, че тук селата са много бедни. Освен това поддръжката на пътищата явно не беше много сериозна, защото тук-там преживявахме неприятното усещане да скочим в дупка.
В крайна сметка, успяхме да се доберем до Ксанти. Нямахме време да спрем, затова се качихме на магистралата и продължихме към следващата ни цел - Кавала.
Мястото, където си запазихме нощувка, се намираше на 2-3 километра западно от града. Представляваше комплекс от бунгала:
А голяма част от колите бяха с българска регистрация
От терасата:
имаше хубава гледка към залива:
Самата стая беше уютна:
Но откриването как да си пуснем бойлера се оказа нелесен казус:
Тъй като все още беше светло, решихме да използваме възможността и да разгледаме града.
Паркирахме близо до Стария град (който много напомня на Стария град в Пловдив) и се отправихме нагоре:
Въпреки че архитектурата е много хубава, общината в Кавала явно не беше взела присърце поддръжката на сградите:
Затова пък местните обитатели ценят здравословния начин на хранене:
На върха на хълма се намира крепостта. От тук има страхотна гледка към морето:
към залива на града
Както и към самият град:
Разгледахме и оръжейната:
която се оказа, празна ...
След като разгледахме крепостта се спуснахме надолу към центъра. На една стена забелязахме надпис на български: ...
Както се вижда, обаче, надписът, повлиян от грешния поглед на гръцката историческа пропаганда, беше глупав и неверен,
Поразходихме се малко из града, като отново се възхитихме на непукизма на местните правила за безопасност, които бяха позволили на първото ниво на къща да има бензиностанция:
Позагледахме се в някой и друг политически лозунг:
и потеглихме обратно към хотела, защото на следващия ден ни чакаше път.
Имахме включена закуска и на следващия ден се отправихме към ресторанта. Трябва да си призная, че намирането на пътя към храната не беше лесен за решаване ребус. Все пак, с малко упорство и доста обикаляне я намерихме...
От ресторанта има хубава гледка към залива:
Но персоналът се отнасяше безкрайно несериозно към задълженията си за хигиенизация:
Разстоянието между Кавала и Солун е около 130 километра. Магистралата е хубава и пътят е около час.
Беше почивен ден и поради това трафикът не ни притесни много. Паркирахме и се отправихме към Бялата кула.
Тя се намира до морето. За нея има доста легенди, но нито една, която си заслужава да се запомни. Като цяло е била ползвана за затвор. От предишното си посещение в Солун знаех, че входът е 3 евро, но съвсем откровено повече не заслужава.
Вътре има някаква информация за историята на Гърция, но въпреки че основната част от турисите са чужденци, всички надписи са само и единствено на гръцки:
Явно, че този продукт е насочен предимно към местния туристически пазар ...
От покрива обаче има много хубава гледка към брега:
и към града:
След кулата се разходихме покрай брега. На едно място някакви младежи изпълняваха странни ритуали:
След това разгледахме и паметника на Александър Македонски (който очевидно е смятан за свой не само от гражданите на БЮРМ):
След това се отправихме към центъра. Минахме покрай арката на император Галерий:
Малко по-нататък имаше красива църква, която беше в процес на реставрация:
Със сигурност имаше и други интересни места, но ни чакаше още доста път и затова потеглихме.
Крайната цел за деня беше хотела в село Криопиги на ръкава Касандра - най-западния от Халкидическия полуостров.
След едно доста продължително пътуване стигнахме. Мястото беше много хубаво. Доста по-приятно от хотела в Кавала:
В двора на хотела имаше бар:
И много хубав басейн:
Плажът не беше близо, но все пак се поразходихме до там. По пътя ми направи впечатление, че в Гърция все още не са изоставили дървените стълбове:
Плажът беше каменист и тесен:
Камъчетата бяха много красиви:
Затова се позабавихме:
Междувременно беше станало вечер. По съвета на един българин от Карлово, който живееше тук, седнахме в една таверна, която беше притегателна по-скоро за местните.
На нас определено ни хареса, както готвеното, така и"Ципуро"-то (алкохолен дистилат с анасоново масло), което настойчиво ни препоръчаха.
На следващия ден закусихме и решихме да си направим една екскурзия до края на Касандра.
Тук имаше малък параклис посветен на св. Никола
Въпреки красотата си, мястото не ставаше за къпане, защото беше пълно с морски таралежи:
Един дядо беше дошъл на "лов" за тях:
Разказа ни, че бил скъп и търсен деликатес.
Потеглихме наобратно, като на места спирахме да направим снимки на хубави места, сред които и този плаж:
Много често по пътя срещахме малките макети на параклиси, свидетелстващи, че някой шофьор е пострадал тук ...
Халкидики (и специално Касандра) е хубаво място, но за съжаление ни чакаше път. На следващата сутрин закусихме и потеглихме към Македония.
Влязохме през Гевгели. Тук аз лично бях много внимателен какво говоря, защото помнех как местният съд беше оставил в затвора Спаска Митрова практически за това, че се чувстваше българка. Не много далеч беше Дойранското езеро, едно паметно място за Българската история:
След Дойран (тук има две селища Стар и Нов Дойран) се отправихме на запад.
Беше минало доста време от последното ядене и затова в чест на Валандовската акция, спряхме да похапнем в родното място на Македонския президент гр. Валандово. Клубът на пенсионера ни се стори подходящо за ядене. Тук опитахме и култовото безалкохолно:
Кухнята беше вкусна, а както показа касовата бележка, и не особено скъпа:
Следващата стъпка в нашия маршрут беше град Прилеп (за който в тон на БЮРМ склонността за преувеличаване, стигнах до извода, че вероятно е родното място на ... Батман).
Освен прилепска газоза, се произвежда и популярната бира "Златен Даб". Приходите от всичко това правеха обстановката прилична:
Естествено, на центъра на града имаше паметник на Александър Македонски, който според локалната историческа пропаганда, е предшественик на съвременните македонци:
Много ме сърбеше да питам минувачите на какъв език е оворил Александър Велики. И след като е предшественик на местните (които се имат и за славяни) дали и той е бил славянин. В крайна сметка, не се поддадох на изкушението, защото съм забелязал склонността на БЮРМ-аджиите да стават агресивни, когато нямат готов отговор на подобен въпрос.
В този много бирен град видях и нещо, което безспорно ще накара ръководния състав на "Каменица" да се чувства горд:
Друго нещо, което ни направи впечатление, беше старата часовникова кула на центъра:
Окабеляването имаше интересна концепция:
Потеглихме в посока Битоля, но загубихме пътя.
Затова изтичах при един чичко полицай
Когото помолих да ме упъти
Той ме посъветва да намеря една "бензинска помпа" "Лукойл"
(обърнете внимание, че тук ойл-ът на "лукойл" е с "Й". По принцип, в БЮРМ тази буква не се ползва, защото им е изхвърлена от сръбската репресивна пропаганда след Втората световна война)
и от там да хвана пътя.
Битоля е може би най-хубавият град, който посетихме в Македония. Спретнат и чист, тук повечето държави са избрали да дислоцират консулствата си.
Присадената склонност към измислици, обаче не беше подминала и този град На центъра има паметник, посветен на империята на Александър Велики (нали им е предшественик), който си имаше откровено гръцки мотиви:
Какво да се прави. Някои не много положителни корени явно наистина са много дълбоки тук ...
Въпреки че нямахме много време, по мое настояване, се разходихме по главната улица "Широк сокак"
Тайната ми мисъл беше да заведа другите до историческия музей, който исках да посетя. Много ми беше любопитно дали изключително ценният експонат "Битолски надпис" на цар Иван Владислав е тук, но... вече беше късно и явно беше затворено.
На връщане към колата попаднахме на подготовка за митинг (скоро идваха избори):
В Охрид бяхме резервирали нощувки при проф. Йоце. След няколко забавни момента, се открихме и стигнахме до стаята, където умората бързо ни превзе.
Разходката сутринта започна от Самуиловата крепост. Едно много красиво място с хубава гледка към езерото.
След крепостта отидохме да разгледаме античната църква, която е в процес на реставрация:
Мястото е много впечатляващо и силно се надявам прословутата местна склонност към замазване на старото, което не е удобно, да не заличи античните мозайки:
Ако случайно не знаете, Охрид подобно на много български градове си има свой античен театър:
Ествествено, че туристите, които идваха тук с екскурзовод също бяха облъчвани с официалната историческа фантасмагория.
Ние обаче нямахме нужда от радиация и продължихме към кея на езерото
На следващия ден решихме да бъдем екзотични и да посетим още една държава. Границата с Албания се намира на по-малко от километър от манастира "Свети Наум". Оставихме тук половината група (защото нямаха паспорти) и се гмурнахме в Албания.
Нашата цел се казваше гр. Поградец.
Оказа се едно приятно място на Охридското езеро. Определено не беше толкова страшно, както повечето хора биха си помислили. Но си личеше, че стандарта на живота тук е както беше в България около 1992 година.
Най-често срещаната кола беше "Мерцедес". Имаше я във всякакви варианти - със стойност от 500 лв - до 50 000 евро ...
След кратка разходка, седнахме да пийнем кафе в заведение на брега на езерото:
ю
Божо реши да експериментира и си поръча албанска безалкохолна напитка:
Учтивият сервитьор му донесе чаша с ... ракия:
Представям си какво ли щеше да получи ако си беше поръчал алкохол ...
Близо до заведението се извисява стар соц. хотел. В него бяха отседнали група австралийски ентусиасти, които бяха обиколили целия Балкански полустров. Купили си от Украина пленени германски мотори (от Втората световна война),
с тях минали през Молдова, Румъния, България, Гърция, Македония и сега бяха в Албания. С разрешение на единия от тях и аз станах моторист ... за няколко секунди:
Минахме през една пощенска станция, откъдето пуснах картичка до Габрово. Оказа се, че стигна за .. 3 дни.
На връщане, ни направи впечатление, че главната улица е като Алея на славата. Имаше редица от плочки с имената на световни знаменитости
И двата пъти Албанските граничари бяха културни и любезни (макар че явно не говореха други езици освен албански). За сметка на това македонските им колеги бяха във вихъра си. На връщане един чичка реши, че сме му подозрителни и 40 минути тараши празна кола...
Като му омръзна да се келеши, ни пусна и леко изнервени, се отправихме към манастира Свети Наум. Светата обител се намира на брега на Охридското езеро. Както споменах., на по-малко от километър от границата с Албания.
Мястото е много красиво и е известно с пуснатите да се разхождат свободно пауни:
В църквата се намира гроба на Св. Наум и според преданието, праведните хора, като долепят ухо, могат да чуят сърцето на светеца. В църквата има икона на св. Княз Борис I/Михаил. Но ... македонската пропаганда е изляла омразата си върху него. Иконата е с издраскани очи ...
На излизане от манастира един чичка ни придума да ни повози до изворите на р. Черни Дрин (или Църни Дрим, както са започнали да й викат местните).
мястото има славата на най-чистото в цяла Македония. А самата река е известна с това, че се влива в езерото близо до "Св. Наум" и излиза от него от другата страна - при Струмица, без да смесва водите си с тези на езерото (?!?):
Лодкарят ни спечели с настоятелността си и с това, че говореше разбираемо, но ... след като вече парите му бяха вързани в кърпа, започна да говори на сръбскоподобен диалект и аз почти нищно не му разбирах. Направи ми впечатление, че това му доставяше удоволствие и тогава осъзнах очевидната истина... Тъй като туризмът е едно от най-печелившите неща в Охрид, властите позволяват с това да се занимават само сърбомани, които не харесват българите ... Т.е. в Охрид си давате парите само на хора, които не Ви обичат ...
Тази тъжна констатация не помрачи възхищението ми от изключителната красота на мястото:
Заведоха ни до един малък параклис, само на 100 метра от границата с Албания:
Доколкото разбрах, параклиса е доста стар, но местната управа се е постарала да го обнови. Естествено, в съответствие с политическите реалности...
Дългата разходка ни беше поизморила и се върнахме при проф. Йоце за кратка почивка. А вечерта се поразходихме из нощен Охрид:
Прибрахме се, защото на следващия ден ни чакаше дълъг път. Докато щраках по каналите, попаднах и на БНТ:
само че ... (може би случайно) нямаше звук. Т.е. звукът дойде, като свършиха новините ...
На сутринта разбрахме, че проф. Йоце е преподавател по история. Т.е. човек, който едва ли заслужава грандиозно възхищение. Както Ви е известно в БЮРМ не се учи реална история. В занятията учениците биват просвещавани по научна фантастика с исторически мотиви и бегли съвпадения с истината. Поради това си мисля, че всеки преподавател по този предмет не заслужава адмирации, защото ... се грижи затова младите да бъдат държани в неведение относно истината. Т.е. всеки "историчар" е близък до властта, съответно негативно настроен към нас ... Още едно потвърждение, че в Охрид с туризъм се занимават само хора, които обичат Югославия повече от истината. Бащата на проф. Йоце беше доказателство за това. Като ни видя, с огромно удоволствое ни разказа един виц, който осмиваше България.
Нямхме желание и време да се дразним на чуждата душевна немотия, затова се усмихнахме за довиждане и се отправихме към Преспанското езеро.
Охридското езеро се намира в подножието на планината Галичица,
в която се намира Преспанското езеро. Според някои изследвания водите на това езеро захранват Охридското с вода.
От Галичица има много красива гледка към Охридското езеро:
Преспанското езеро е недокоснато от комерсиалността на туристическата индустрия.
Времето ни притискаше и нямахме възможност да останем дълго. Затова потеглихме обратно. Минахме набързо отново през "Св. Наум" и потеглихме на север към Дебър.
По пътя имаше много красиви места и на няколко пъти спирахме да се полюбуваме
Исторически погледнато Дебър е български град, в който обаче в момента преобладава албанско население. Има и статуи на албански писатели:
Както споменах и по-горе, вече бях ходил в Албания, но тук ми се стори някак по-ориенталско:
И въпреки че никой не ни гледаше лошо, самата обстановка ме караше да се чувствам неудобно и притеснено.
По-късно един приятел от Албания ми каза, че местните албанци не говорили албански, а турски...
Следващата спирка беше гр. Гостивар. Но ... той изглеждаше толкова ... особено, че е достраша не просто да се разходя, а дори да спра колата. Затова завъртяхме през него и се отправихме към Скопие.
Както се полага на една столица, тук всичко беше много по-столично. Включително и трафика. С известни усилия намерихме място за паркиране и тръгнахме да се разхождаме. Естествено, имахме желание да посетим църквата "Свети Спас", където се намира гробът на Гоце Делчев. Само че ... двама човека, които питаха откровено не ни помогнаха. На въпроса къде е, единият ни пита "Гоце Делчев бугарина ли?", след което добави "Тук такъв нема", а другият избоботи, че гробът на Гоце Делчев е "Во Бугария". В крайна сметка, след малко обикаляне, намерих познато място - старият площад.
Тук има статуя на Албанския национален герой Скендербег (на който бяха сложили албанско знаме в ръката).
Отново питахме за църквата "Св. Спас". Този път обаче извадихме късмет. Албанците, към които се обърнахме, съвсем учтиво ни посочиха пътя и ни обясниха как да стигнем...
Гоце Делчев е бил погребан в с. Баница, но странната дружба на Георги Димитров с Тито е довела до преместване на костите му тук и сега тленните му останки почиват в един саркофаг в двора на църквата:
В църквата има и музей с интересни експонати.
Пропагандата се е постарала да затъмни съзнанието на посетителите с внушението за отделността на македонския от българския етнос, но ... експонатите са прекалено красноречиви:
Например това свидетелство на ученик, което носи подписа на Гоце Делчев:
Като се вгледате в снимката (можете да я zoom-нете), се вижда, че ученикът е изучавал Български (даже има 6). В горната част на снимката, след вглеждане, се вижда, че училището, част от Скопската епархия, е Българско (думата е позамазана), класно. Освен това, документът изобилства от букви, които са характерни за България, но сръбската пропаганда е изличила от настоящата македонска азбука. Става въпрос за "й", "ъ", "щ", "я" ...
Тук пък е първа страница на устава на Тайната македоно-одринска революционна организация:
Ще внеса пояснение, че ТМОРО е втората организация, след Българския Македоно-Одрински Революционен комитет (БМОРК). Отначало, през 1893 се създава БМОРК, но след това се взема решение да се привлекат и други етнически общости освен българите и организацията става ТМОРО. Естествено, че музейните власти няма да си позволят да публикуват устава на БМОРК (да не са луди, това ще си е чисто самоубийство), но и този на ТМОРО им нанася сериозен удар.
Какво обединява Македония и Одринско? Естествено това е българското население, което населява тези области...Македонците (имам предвид пропагандаторите) никога не са имали претенцията да живеят в Одрин, който се намира в областта Тракия.
А като бонус към този анализ, в документа отново изобилства от изхвърлени от македонската азбуа букви, като "й", "ъ", "ю" и "я".
Тази бутафория пък е очевидно списана на съвременния език,
т.е. няма го онзи език, на който е предходния документ.
Няма да продължавам, че ще изместя фокуса на публикацията от туризъм на политика.
След като се просветихме по съвременни македонски политически тенденции в историята, отидохме до Скопската крепост
която обаче беше затворена и затова се отправихме надолу към центъра на града.
Това, което видях, просто ме потресе. Градът се е променил много от 2007, когато идвах.
Има огромен музей на жертвите на Холокоста:
Отначало се зачудих защо са налели толкова финансов ресурс в тази помпозност. После ми просветна. По този начин властниците на БЮРМ имат желание да се разграничат от България, която те обвиняват за гибелта на македонските евреи и която според техните внушения е центърът на антисемитизма и холокоста (няма значение, че историческата реалносте е, че българите са спасили своите съграждани от еврейски произход).
Малко по-надолу се отзовахме пред една строителна площадка. С много размах и пари властите в Скопие се опитват да вкарат квазиантичн изглед с огромните сгради, които са в процес на изграждане:
За щастие, старият мост над Вардар не беше засегнат от мегаломанията:
Естествено, нямаше и следа от паметната плоча на Мара Бунева (която явно е имала два огромни гряха: че е българка и че е убила сръбски офицер, който е тормозил българите).
За сметка на това има плоча в памет на Карпош:
Очевидно е, че сърбоманско-БЮРМската мисъл в Скопие има желание да черпи вдъхновение от подвига на този велик човек. Той безцеремонно е "присвоен", без да се споменава, че преди да вдигне въстание в Македония е водил чета в Родопите ...
След като се надишахме с новостите в македонската визия за нещата се качихме в колата и потеглихме към Пловдив, чакаше ни дълъг път.
Речено-сторено. С помощта на ВИСТАЛИС резервирахме нощувки и една ранна сутрин натоварихме багажа в колата
и потеглихме.
Решихме да влезем в Гърция през Златоград, затова решихме първо да се запознаем с възможните маршрути:
Пристигнахме в Златоград по обяд. Тъй като в града имаше културно-масово мероприятие, решихме да се разходим, преди да се гмурнем зад граница.
По пътя установихме, че отговорникът за златоградските детски градини е човек с въображение:
Продължихме към стария град, като по пътя михане покрай предполагаемото скривалище на Осама бен Ладен:
Тъй като нямахме кавко да му кажем, не сме го търсили и продължихме нататък.
Златоград е много красиво градче. Има доста запазени къщи от стари времена, поради което е обявено за архитектурен резерват.
Разбира се, за да можем да го оценим пълниценно, имаше и елементи от социалистическия модернизъм:
Не пропуснахме да посетим местното печатохранилище (етнографския музей):
Аз се бях поизморил от толкова много впечатления и седнах да си почина:
След което потеглихме към границата:
Направи ми впечатление, че на границата имаше само български служители. Гърците явно бяха решили да спестят от заплати, тъй като знаеха, че съвестно си изпълняваме задълженията по граничен контрол.
Ако не сте минавали по този път, имайте предвид, че пътят от гръцка страна е с много завои и много тесен. Практически, колкото една малко по-широка лента. И ако се получи така, че на някой по-тесен завой се срещнат две по-големи коли (или два буса), на водачите, ще им се наложи доста да се припотят.
От гръцка страна, преди да се стигне до Ксанти, се минава през няколко мюсюлмански села. Приятели са ми казвали, че хората там говорят български (т.е. това са българи-помаци). Но тъй като нямахме представа колко и какъв път ни чака, този път решихме да не спираме.
Направи ми впечатление, обаче, че тук селата са много бедни. Освен това поддръжката на пътищата явно не беше много сериозна, защото тук-там преживявахме неприятното усещане да скочим в дупка.
В крайна сметка, успяхме да се доберем до Ксанти. Нямахме време да спрем, затова се качихме на магистралата и продължихме към следващата ни цел - Кавала.
Мястото, където си запазихме нощувка, се намираше на 2-3 километра западно от града. Представляваше комплекс от бунгала:
А голяма част от колите бяха с българска регистрация
От терасата:
имаше хубава гледка към залива:
Самата стая беше уютна:
Но откриването как да си пуснем бойлера се оказа нелесен казус:
Тъй като все още беше светло, решихме да използваме възможността и да разгледаме града.
Паркирахме близо до Стария град (който много напомня на Стария град в Пловдив) и се отправихме нагоре:
Въпреки че архитектурата е много хубава, общината в Кавала явно не беше взела присърце поддръжката на сградите:
Затова пък местните обитатели ценят здравословния начин на хранене:
На върха на хълма се намира крепостта. От тук има страхотна гледка към морето:
към залива на града
Както и към самият град:
Разгледахме и оръжейната:
която се оказа, празна ...
След като разгледахме крепостта се спуснахме надолу към центъра. На една стена забелязахме надпис на български: ...
Както се вижда, обаче, надписът, повлиян от грешния поглед на гръцката историческа пропаганда, беше глупав и неверен,
Поразходихме се малко из града, като отново се възхитихме на непукизма на местните правила за безопасност, които бяха позволили на първото ниво на къща да има бензиностанция:
Позагледахме се в някой и друг политически лозунг:
и потеглихме обратно към хотела, защото на следващия ден ни чакаше път.
Имахме включена закуска и на следващия ден се отправихме към ресторанта. Трябва да си призная, че намирането на пътя към храната не беше лесен за решаване ребус. Все пак, с малко упорство и доста обикаляне я намерихме...
От ресторанта има хубава гледка към залива:
Но персоналът се отнасяше безкрайно несериозно към задълженията си за хигиенизация:
Разстоянието между Кавала и Солун е около 130 километра. Магистралата е хубава и пътят е около час.
Беше почивен ден и поради това трафикът не ни притесни много. Паркирахме и се отправихме към Бялата кула.
Тя се намира до морето. За нея има доста легенди, но нито една, която си заслужава да се запомни. Като цяло е била ползвана за затвор. От предишното си посещение в Солун знаех, че входът е 3 евро, но съвсем откровено повече не заслужава.
Вътре има някаква информация за историята на Гърция, но въпреки че основната част от турисите са чужденци, всички надписи са само и единствено на гръцки:
Явно, че този продукт е насочен предимно към местния туристически пазар ...
От покрива обаче има много хубава гледка към брега:
и към града:
След кулата се разходихме покрай брега. На едно място някакви младежи изпълняваха странни ритуали:
След това разгледахме и паметника на Александър Македонски (който очевидно е смятан за свой не само от гражданите на БЮРМ):
След това се отправихме към центъра. Минахме покрай арката на император Галерий:
Малко по-нататък имаше красива църква, която беше в процес на реставрация:
Със сигурност имаше и други интересни места, но ни чакаше още доста път и затова потеглихме.
Крайната цел за деня беше хотела в село Криопиги на ръкава Касандра - най-западния от Халкидическия полуостров.
След едно доста продължително пътуване стигнахме. Мястото беше много хубаво. Доста по-приятно от хотела в Кавала:
В двора на хотела имаше бар:
И много хубав басейн:
Плажът не беше близо, но все пак се поразходихме до там. По пътя ми направи впечатление, че в Гърция все още не са изоставили дървените стълбове:
Плажът беше каменист и тесен:
Камъчетата бяха много красиви:
Затова се позабавихме:
Междувременно беше станало вечер. По съвета на един българин от Карлово, който живееше тук, седнахме в една таверна, която беше притегателна по-скоро за местните.
На нас определено ни хареса, както готвеното, така и"Ципуро"-то (алкохолен дистилат с анасоново масло), което настойчиво ни препоръчаха.
На следващия ден закусихме и решихме да си направим една екскурзия до края на Касандра.
Тук имаше малък параклис посветен на св. Никола
Въпреки красотата си, мястото не ставаше за къпане, защото беше пълно с морски таралежи:
Един дядо беше дошъл на "лов" за тях:
Разказа ни, че бил скъп и търсен деликатес.
Потеглихме наобратно, като на места спирахме да направим снимки на хубави места, сред които и този плаж:
Много често по пътя срещахме малките макети на параклиси, свидетелстващи, че някой шофьор е пострадал тук ...
Халкидики (и специално Касандра) е хубаво място, но за съжаление ни чакаше път. На следващата сутрин закусихме и потеглихме към Македония.
Влязохме през Гевгели. Тук аз лично бях много внимателен какво говоря, защото помнех как местният съд беше оставил в затвора Спаска Митрова практически за това, че се чувстваше българка. Не много далеч беше Дойранското езеро, едно паметно място за Българската история:
След Дойран (тук има две селища Стар и Нов Дойран) се отправихме на запад.
Беше минало доста време от последното ядене и затова в чест на Валандовската акция, спряхме да похапнем в родното място на Македонския президент гр. Валандово. Клубът на пенсионера ни се стори подходящо за ядене. Тук опитахме и култовото безалкохолно:
Кухнята беше вкусна, а както показа касовата бележка, и не особено скъпа:
Следващата стъпка в нашия маршрут беше град Прилеп (за който в тон на БЮРМ склонността за преувеличаване, стигнах до извода, че вероятно е родното място на ... Батман).
Освен прилепска газоза, се произвежда и популярната бира "Златен Даб". Приходите от всичко това правеха обстановката прилична:
Естествено, на центъра на града имаше паметник на Александър Македонски, който според локалната историческа пропаганда, е предшественик на съвременните македонци:
Много ме сърбеше да питам минувачите на какъв език е оворил Александър Велики. И след като е предшественик на местните (които се имат и за славяни) дали и той е бил славянин. В крайна сметка, не се поддадох на изкушението, защото съм забелязал склонността на БЮРМ-аджиите да стават агресивни, когато нямат готов отговор на подобен въпрос.
В този много бирен град видях и нещо, което безспорно ще накара ръководния състав на "Каменица" да се чувства горд:
Друго нещо, което ни направи впечатление, беше старата часовникова кула на центъра:
Окабеляването имаше интересна концепция:
Потеглихме в посока Битоля, но загубихме пътя.
Затова изтичах при един чичко полицай
Когото помолих да ме упъти
Той ме посъветва да намеря една "бензинска помпа" "Лукойл"
(обърнете внимание, че тук ойл-ът на "лукойл" е с "Й". По принцип, в БЮРМ тази буква не се ползва, защото им е изхвърлена от сръбската репресивна пропаганда след Втората световна война)
и от там да хвана пътя.
Битоля е може би най-хубавият град, който посетихме в Македония. Спретнат и чист, тук повечето държави са избрали да дислоцират консулствата си.
Присадената склонност към измислици, обаче не беше подминала и този град На центъра има паметник, посветен на империята на Александър Велики (нали им е предшественик), който си имаше откровено гръцки мотиви:
Какво да се прави. Някои не много положителни корени явно наистина са много дълбоки тук ...
Въпреки че нямахме много време, по мое настояване, се разходихме по главната улица "Широк сокак"
Тайната ми мисъл беше да заведа другите до историческия музей, който исках да посетя. Много ми беше любопитно дали изключително ценният експонат "Битолски надпис" на цар Иван Владислав е тук, но... вече беше късно и явно беше затворено.
На връщане към колата попаднахме на подготовка за митинг (скоро идваха избори):
В Охрид бяхме резервирали нощувки при проф. Йоце. След няколко забавни момента, се открихме и стигнахме до стаята, където умората бързо ни превзе.
Разходката сутринта започна от Самуиловата крепост. Едно много красиво място с хубава гледка към езерото.
След крепостта отидохме да разгледаме античната църква, която е в процес на реставрация:
Мястото е много впечатляващо и силно се надявам прословутата местна склонност към замазване на старото, което не е удобно, да не заличи античните мозайки:
Ако случайно не знаете, Охрид подобно на много български градове си има свой античен театър:
Ествествено, че туристите, които идваха тук с екскурзовод също бяха облъчвани с официалната историческа фантасмагория.
Ние обаче нямахме нужда от радиация и продължихме към кея на езерото
На следващия ден решихме да бъдем екзотични и да посетим още една държава. Границата с Албания се намира на по-малко от километър от манастира "Свети Наум". Оставихме тук половината група (защото нямаха паспорти) и се гмурнахме в Албания.
Нашата цел се казваше гр. Поградец.
Оказа се едно приятно място на Охридското езеро. Определено не беше толкова страшно, както повечето хора биха си помислили. Но си личеше, че стандарта на живота тук е както беше в България около 1992 година.
Най-често срещаната кола беше "Мерцедес". Имаше я във всякакви варианти - със стойност от 500 лв - до 50 000 евро ...
След кратка разходка, седнахме да пийнем кафе в заведение на брега на езерото:
ю
Божо реши да експериментира и си поръча албанска безалкохолна напитка:
Учтивият сервитьор му донесе чаша с ... ракия:
Представям си какво ли щеше да получи ако си беше поръчал алкохол ...
Близо до заведението се извисява стар соц. хотел. В него бяха отседнали група австралийски ентусиасти, които бяха обиколили целия Балкански полустров. Купили си от Украина пленени германски мотори (от Втората световна война),
с тях минали през Молдова, Румъния, България, Гърция, Македония и сега бяха в Албания. С разрешение на единия от тях и аз станах моторист ... за няколко секунди:
Минахме през една пощенска станция, откъдето пуснах картичка до Габрово. Оказа се, че стигна за .. 3 дни.
На връщане, ни направи впечатление, че главната улица е като Алея на славата. Имаше редица от плочки с имената на световни знаменитости
И двата пъти Албанските граничари бяха културни и любезни (макар че явно не говореха други езици освен албански). За сметка на това македонските им колеги бяха във вихъра си. На връщане един чичка реши, че сме му подозрителни и 40 минути тараши празна кола...
Като му омръзна да се келеши, ни пусна и леко изнервени, се отправихме към манастира Свети Наум. Светата обител се намира на брега на Охридското езеро. Както споменах., на по-малко от километър от границата с Албания.
Мястото е много красиво и е известно с пуснатите да се разхождат свободно пауни:
В църквата се намира гроба на Св. Наум и според преданието, праведните хора, като долепят ухо, могат да чуят сърцето на светеца. В църквата има икона на св. Княз Борис I/Михаил. Но ... македонската пропаганда е изляла омразата си върху него. Иконата е с издраскани очи ...
На излизане от манастира един чичка ни придума да ни повози до изворите на р. Черни Дрин (или Църни Дрим, както са започнали да й викат местните).
мястото има славата на най-чистото в цяла Македония. А самата река е известна с това, че се влива в езерото близо до "Св. Наум" и излиза от него от другата страна - при Струмица, без да смесва водите си с тези на езерото (?!?):
Лодкарят ни спечели с настоятелността си и с това, че говореше разбираемо, но ... след като вече парите му бяха вързани в кърпа, започна да говори на сръбскоподобен диалект и аз почти нищно не му разбирах. Направи ми впечатление, че това му доставяше удоволствие и тогава осъзнах очевидната истина... Тъй като туризмът е едно от най-печелившите неща в Охрид, властите позволяват с това да се занимават само сърбомани, които не харесват българите ... Т.е. в Охрид си давате парите само на хора, които не Ви обичат ...
Тази тъжна констатация не помрачи възхищението ми от изключителната красота на мястото:
Заведоха ни до един малък параклис, само на 100 метра от границата с Албания:
Доколкото разбрах, параклиса е доста стар, но местната управа се е постарала да го обнови. Естествено, в съответствие с политическите реалности...
Дългата разходка ни беше поизморила и се върнахме при проф. Йоце за кратка почивка. А вечерта се поразходихме из нощен Охрид:
Прибрахме се, защото на следващия ден ни чакаше дълъг път. Докато щраках по каналите, попаднах и на БНТ:
само че ... (може би случайно) нямаше звук. Т.е. звукът дойде, като свършиха новините ...
На сутринта разбрахме, че проф. Йоце е преподавател по история. Т.е. човек, който едва ли заслужава грандиозно възхищение. Както Ви е известно в БЮРМ не се учи реална история. В занятията учениците биват просвещавани по научна фантастика с исторически мотиви и бегли съвпадения с истината. Поради това си мисля, че всеки преподавател по този предмет не заслужава адмирации, защото ... се грижи затова младите да бъдат държани в неведение относно истината. Т.е. всеки "историчар" е близък до властта, съответно негативно настроен към нас ... Още едно потвърждение, че в Охрид с туризъм се занимават само хора, които обичат Югославия повече от истината. Бащата на проф. Йоце беше доказателство за това. Като ни видя, с огромно удоволствое ни разказа един виц, който осмиваше България.
Нямхме желание и време да се дразним на чуждата душевна немотия, затова се усмихнахме за довиждане и се отправихме към Преспанското езеро.
Охридското езеро се намира в подножието на планината Галичица,
в която се намира Преспанското езеро. Според някои изследвания водите на това езеро захранват Охридското с вода.
От Галичица има много красива гледка към Охридското езеро:
Преспанското езеро е недокоснато от комерсиалността на туристическата индустрия.
Времето ни притискаше и нямахме възможност да останем дълго. Затова потеглихме обратно. Минахме набързо отново през "Св. Наум" и потеглихме на север към Дебър.
По пътя имаше много красиви места и на няколко пъти спирахме да се полюбуваме
Исторически погледнато Дебър е български град, в който обаче в момента преобладава албанско население. Има и статуи на албански писатели:
Както споменах и по-горе, вече бях ходил в Албания, но тук ми се стори някак по-ориенталско:
И въпреки че никой не ни гледаше лошо, самата обстановка ме караше да се чувствам неудобно и притеснено.
По-късно един приятел от Албания ми каза, че местните албанци не говорили албански, а турски...
Следващата спирка беше гр. Гостивар. Но ... той изглеждаше толкова ... особено, че е достраша не просто да се разходя, а дори да спра колата. Затова завъртяхме през него и се отправихме към Скопие.
Както се полага на една столица, тук всичко беше много по-столично. Включително и трафика. С известни усилия намерихме място за паркиране и тръгнахме да се разхождаме. Естествено, имахме желание да посетим църквата "Свети Спас", където се намира гробът на Гоце Делчев. Само че ... двама човека, които питаха откровено не ни помогнаха. На въпроса къде е, единият ни пита "Гоце Делчев бугарина ли?", след което добави "Тук такъв нема", а другият избоботи, че гробът на Гоце Делчев е "Во Бугария". В крайна сметка, след малко обикаляне, намерих познато място - старият площад.
Тук има статуя на Албанския национален герой Скендербег (на който бяха сложили албанско знаме в ръката).
Отново питахме за църквата "Св. Спас". Този път обаче извадихме късмет. Албанците, към които се обърнахме, съвсем учтиво ни посочиха пътя и ни обясниха как да стигнем...
Гоце Делчев е бил погребан в с. Баница, но странната дружба на Георги Димитров с Тито е довела до преместване на костите му тук и сега тленните му останки почиват в един саркофаг в двора на църквата:
В църквата има и музей с интересни експонати.
Пропагандата се е постарала да затъмни съзнанието на посетителите с внушението за отделността на македонския от българския етнос, но ... експонатите са прекалено красноречиви:
Например това свидетелство на ученик, което носи подписа на Гоце Делчев:
Като се вгледате в снимката (можете да я zoom-нете), се вижда, че ученикът е изучавал Български (даже има 6). В горната част на снимката, след вглеждане, се вижда, че училището, част от Скопската епархия, е Българско (думата е позамазана), класно. Освен това, документът изобилства от букви, които са характерни за България, но сръбската пропаганда е изличила от настоящата македонска азбука. Става въпрос за "й", "ъ", "щ", "я" ...
Тук пък е първа страница на устава на Тайната македоно-одринска революционна организация:
Ще внеса пояснение, че ТМОРО е втората организация, след Българския Македоно-Одрински Революционен комитет (БМОРК). Отначало, през 1893 се създава БМОРК, но след това се взема решение да се привлекат и други етнически общости освен българите и организацията става ТМОРО. Естествено, че музейните власти няма да си позволят да публикуват устава на БМОРК (да не са луди, това ще си е чисто самоубийство), но и този на ТМОРО им нанася сериозен удар.
Какво обединява Македония и Одринско? Естествено това е българското население, което населява тези области...Македонците (имам предвид пропагандаторите) никога не са имали претенцията да живеят в Одрин, който се намира в областта Тракия.
А като бонус към този анализ, в документа отново изобилства от изхвърлени от македонската азбуа букви, като "й", "ъ", "ю" и "я".
Тази бутафория пък е очевидно списана на съвременния език,
т.е. няма го онзи език, на който е предходния документ.
Няма да продължавам, че ще изместя фокуса на публикацията от туризъм на политика.
След като се просветихме по съвременни македонски политически тенденции в историята, отидохме до Скопската крепост
която обаче беше затворена и затова се отправихме надолу към центъра на града.
Това, което видях, просто ме потресе. Градът се е променил много от 2007, когато идвах.
Има огромен музей на жертвите на Холокоста:
Отначало се зачудих защо са налели толкова финансов ресурс в тази помпозност. После ми просветна. По този начин властниците на БЮРМ имат желание да се разграничат от България, която те обвиняват за гибелта на македонските евреи и която според техните внушения е центърът на антисемитизма и холокоста (няма значение, че историческата реалносте е, че българите са спасили своите съграждани от еврейски произход).
Малко по-надолу се отзовахме пред една строителна площадка. С много размах и пари властите в Скопие се опитват да вкарат квазиантичн изглед с огромните сгради, които са в процес на изграждане:
За щастие, старият мост над Вардар не беше засегнат от мегаломанията:
Естествено, нямаше и следа от паметната плоча на Мара Бунева (която явно е имала два огромни гряха: че е българка и че е убила сръбски офицер, който е тормозил българите).
За сметка на това има плоча в памет на Карпош:
Очевидно е, че сърбоманско-БЮРМската мисъл в Скопие има желание да черпи вдъхновение от подвига на този велик човек. Той безцеремонно е "присвоен", без да се споменава, че преди да вдигне въстание в Македония е водил чета в Родопите ...
След като се надишахме с новостите в македонската визия за нещата се качихме в колата и потеглихме към Пловдив, чакаше ни дълъг път.
На мач в Сараево по дългия път, през Алб...
ЦРУ ЗА ИЗТОЧНО ПРАВОСЛАВНИТЕ БАЛКАНСКИ Д...
© Велика Албания
ЦРУ ЗА ИЗТОЧНО ПРАВОСЛАВНИТЕ БАЛКАНСКИ Д...
© Велика Албания
Много добър пътепис!
цитирайзаедно го изживяхме :)
цитирай"Въпреки че архитектурата е много хубава, общината в Кавала явно не беше взела присърце поддръжката на сградите..."
To ако видиш старият Пловдив на какво е заприличал... Бях преди две години и ми се прирева...
Мен пък стаята в Кавала по ми хареса- цветовото оформление е къде по- приятно за окото.
цитирайTo ако видиш старият Пловдив на какво е заприличал... Бях преди две години и ми се прирева...
Мен пък стаята в Кавала по ми хареса- цветовото оформление е къде по- приятно за окото.
4.
анонимен -
Приятел. . . . с мини параклисчетата ...
12.02.2012 16:58
12.02.2012 16:58
Приятел .... с мини параклисчетата е осеана цяла Гърция, да спреш, да запалиш една свещ за "хаир".... и Господ да те води!Силно религиозни! Никой не се е претрепал вярвам на това място.
цитирайБлагодаря ! :)))
цитирайВсички параклисчета в Гърция са направени в памет на някоя катастрофа.
цитирай
7.
анонимен -
google check rank backlink service
01.04.2012 19:36
01.04.2012 19:36
hi all sevastokrator.blog.bg blogger discovered your blog via yahoo but it was hard to find and I see you could have more visitors because there are not so many comments yet. I have discovered website which offer to dramatically increase traffic to your website http://xrumerservice.org they claim they managed to get close to 1000 visitors/day using their services you could also get lot more targeted traffic from search engines as you have now. I used their services and got significantly more visitors to my blog. Hope this helps :) They offer most cost effective <a href=http://xrumerservice.org>backlink service</a> Take care. Jason
цитирай
8.
анонимен -
бижутерия для детей
18.10.2012 16:48
18.10.2012 16:48
Доброго времени суток!Хотите купить одежду не выходя из дому? Тогда читайте новость - <a href=http://www.comparemoba.se/forums/member.php?action=profile&uid=28142>отдел бижутерии </a> модные джинсы мужские <a href=http://www.keizen.com/forum/member.php?action=profile&uid=158107>склад бижутерии </a> магазины распродажи одежды и обуви <a href=http://www.lamoda.kiev.ua/>косметика бижутерия </a> бижутерия мурано ... Удачи Всем!
-====-
<a href=http://super-kamagra.blog.hr/>how safe is Kamagra </a> - wat is Kamagra :.lowest price on Kamagra purchasing .:<a href=http://buy-kamagra.blog.hr/>www Kamagra Kamagra com </a> - Kamagra on line farmacy trust
цитирай-====-
<a href=http://super-kamagra.blog.hr/>how safe is Kamagra </a> - wat is Kamagra :.lowest price on Kamagra purchasing .:<a href=http://buy-kamagra.blog.hr/>www Kamagra Kamagra com </a> - Kamagra on line farmacy trust
9.
анонимен -
одежда для мужчин интернет магазин
19.10.2012 07:34
19.10.2012 07:34
Здраствуйте!У меня есть хорошая новость Тогда читайте новость - <a href=http://blog98.ru/user/veroubbadorgo/>интернет магазин детской одежды глория </a> штаны <a href=http://www.tat-kprf.ru/user/lileunionna/>интернет магазин платьев </a> форум распродажа <a href=http://dejavu.ua/>красивая детская одежда интернет магазин </a> мода 2012 женская одежда ... Всем пока рад был сообщить...
.:::.
<a href=http://kamagra-fedex.blog.hr/>Buy Kamagra online from USA pharmacy </a> - Kamagra 100mg california : Generic Online Kamagra for saturday delivery : <a href=http://erste-kamagra100mg.webstarts.com/>Kamagra Tablets Pills </a> - Generic Kamagra online drugstore super UK Kamagra Oral Jelly who makes Kamagra in India
цитирай.:::.
<a href=http://kamagra-fedex.blog.hr/>Buy Kamagra online from USA pharmacy </a> - Kamagra 100mg california : Generic Online Kamagra for saturday delivery : <a href=http://erste-kamagra100mg.webstarts.com/>Kamagra Tablets Pills </a> - Generic Kamagra online drugstore super UK Kamagra Oral Jelly who makes Kamagra in India
10.
анонимен -
одежда детская осень интернет магазин
19.10.2012 16:36
19.10.2012 16:36
Привет!Хотите купить одежду не выходя из дому? Тогда читайте новость - <a href=http://formtravel.ru/user/Untobioth/>распродажа обуви фото </a> женское нижнее белье интернет магазин <a href=http://spain-info.su/user/nevaRanda/>модные платья зимой </a> платье от кутюр фильм <a href=http://www.lamoda.kiev.ua/>интернет каталог одежды </a> купить женский пиджак ... Успехов Вам!
.:::.
<a href=http://cheap-kamagra-online.blog.hr/>Kamagra Oral Jelly Europe pineapple orange </a> - online purchase Cheap Kamagra overnight delivery : Buy Kamagra the : <a href=http://kamagra-paypal-online.blog.hr/>Kamagra Scotland mail Order </a> - Kamagra suppliers in stoke on trent
цитирай.:::.
<a href=http://cheap-kamagra-online.blog.hr/>Kamagra Oral Jelly Europe pineapple orange </a> - online purchase Cheap Kamagra overnight delivery : Buy Kamagra the : <a href=http://kamagra-paypal-online.blog.hr/>Kamagra Scotland mail Order </a> - Kamagra suppliers in stoke on trent
11.
анонимен -
кожаный пиджак купить
20.10.2012 23:57
20.10.2012 23:57
Как дела?У меня есть новость магазину он-лайн Тогда читайте новость - <a href=http://www.keizen.com/forum/member.php?action=profile&uid=158107>платья осень зима </a> магазин одежды для малышей <a href=http://elegalocez.narod2.ru/>100 платьев </a> интернет магазины одежды тюмень <a href=http://travel-siberia.ru/user/IllizevelpMic/>купить носки онлайн </a> распродажа одежды в интернет магазине ... Хороших Вам покупок!
.:::.
<a href=http://kamagra-online.blog.hr/>Kamagra Oral Jelly review fast </a> - Super Kamagra discount : Cheap Kamagra UK : <a href=http://kamagra-now.blog.hr/>Kamagra Oral Jelly promo </a> - ajanta pharmaceuticals Kamagra problems contaminated
цитирай.:::.
<a href=http://kamagra-online.blog.hr/>Kamagra Oral Jelly review fast </a> - Super Kamagra discount : Cheap Kamagra UK : <a href=http://kamagra-now.blog.hr/>Kamagra Oral Jelly promo </a> - ajanta pharmaceuticals Kamagra problems contaminated
12.
анонимен -
бренд платье купить
22.10.2012 05:16
22.10.2012 05:16
Доброго времени суток!Оформить заказ выгодный для Вас! Тогда читайте новость - <a href=http://www.pereliv.com/user/foortiogy/>интернет магазин детской одежды ростов </a> бижутерия под платье <a href=http://www.fivenews.ru/user/fabyfloodia/>сумки женские интернет распродажа </a> сумки бижутерия <a href=http://motokaravan.com.ua/user/Creenocrozy/>интернет магазин отпариватель для одежды </a> мужские куртки ... Успехов Вам!
-====-
<a href=http://kamagra-oral.blog.hr/>get Kamagra without a prescription or doctor </a> - Kamagra 100mg cialis online :.jak dziala Kamagra .:<a href=http://now-online-kamagra.blog.hr/>Buy Kamagra without a prescription </a> - Kamagra Oral Jelly 100mg offers
цитирай-====-
<a href=http://kamagra-oral.blog.hr/>get Kamagra without a prescription or doctor </a> - Kamagra 100mg cialis online :.jak dziala Kamagra .:<a href=http://now-online-kamagra.blog.hr/>Buy Kamagra without a prescription </a> - Kamagra Oral Jelly 100mg offers