CTAHEB :: От Лондон до Будапеща

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.06.2012 11:12 - От Лондон до Будапеща

Автор: sevastokrator Категория: Туризъм

Прочетен: 6231 Коментари: 4 Гласове:

След кратката, но интересна и интензивна разходка из Милано, се отправих към Лондон. Нощувах в едно приятно кварталче:

Любезните домакини имаха симпатичен домашен любимец:

Останах общо три дни, които използвах за разходка и пазаруване:

Малко преди да тръгнем, увековечихме един емблематичен момент. Краят на живота на едни британски работни обувки:

Направи ми впечатление, че от последното ми идване - края на 2010 година, цените тук се бяха вдигнали чувствително.
Сутринта рано на последния от британския ми престой ден натоварихме колата:

и потеглихме към Дувър.
По пътя ми направи впечатление, че традиционната британска толерантност към чужденците имаше пропуквания:

Преди да излезем от Лондон минахме и покрай олимпийското селище:

След което се качихме на магистралата. Вървеше ни по вода:

Дъждовният Дувър ни посрещна с величествена гледка на Дувърския замък:

Ние обаче бързахме за ферибота и затова се насочихме направо към пристанището:

Настанихме се удобно на ферибота и след малко напуснахме Англия:

Скоро се озовахме в континентална Европа и поехме по дългия път.

Белгия е съвсем наблизо

Естествено, че нямаше как да не се отбием в Брюксел за едно кафе. Само че преди това решихме да заредим с гориво. Оказа се обаче, че на бензиностанцията, която харесахме, човешкият фактор беше елиминиран. И тъй като нямаше кой да попитаме как точно да се обслужим, прекарахме известно време в чудене:

След като в крайна сметка заредихме, решихме да се погрижим и за безнопасността си на пътя. Тъй като в Англия движението е обратно, фаровете не са пригодни за континенталната част на Европа. Затова Роската придвидливо се беше снабдил с лепенки, които да елиминират проблема.
Прочетохме подробно упътването:

И много внимателно ги фиксирахме:

После се оказа, че проливният дъжд се е подиграл с нашите усилия и лепенките са останали някъде по белгийския асфалт.
Както споменах, планът беше да пием кафе в центъра на Брюксел. За тази цел обаче трябваше да минем през имигрантския квартал.

Тук аз лично не се чувствах съвсем сигурно и в безопасност ...

Оказа се, че екзотиката не е толкова опасна, колкото неволно си мислех. Въпреки че тук обитаващите бяха леко странни в поведението си като пешеходци, нямахме никакви проблеми и скоро се намерихме в по-централната част на столицата на Европа:

Докато се лутахме из центъра в търсене на паркинг, мярнахме и една сграда, която беше по-скоро соц:

В крайна сметка намерихме един подземен паркинг и за 4,50 евро на час + 3 за всеки следващ оставихме колата и потеглихме в посоката, в която очаквахме да бъде центъра:

След кратко лутане попаднахме на приятен площад с катедрала:

и други красиви сгради:

Имахме голямо желание да пийнем по една малка бира. Намерихме една маса, която не беше препълнена и където ни пуснаха да останем

и зачакахме. Сервитьорът явно имаше много работа и 10-ина минути така и не успя да огрее нашата маса. Дамата ни каза, че и тя се е сблъскала с подобен проблем и най-накрая влязла вътре да го намери. Белгийската бира си беше изкушение, но ни чакаше много път и със съжаление си тръгнахме. Малко по-нагоре все пак решихме да седнем и да пием нещо за ободряване. Тук усмихнатият сервитьор явно разполагаше с повече време и чевръсто изпълняваше желанията на клиентите си:

Та, пихме кафе и потеглихме:

Излизането от Брюксел беше по-бързо от влизането.
Минахме през Холадния (общо 20 минути на шосето) и навлязохме в Германия, където Роската пришпори шевролета по магистралата. Първоначалният план беше да спим в Нюрнберг, но разходката в Брюксел ни изяде много време и решихме да се насочим към Франкфурт на Майн. Там нямахме набелязано място за нощувка и затова помолихме приятел от България да погледне в интернет за хотел/страноприемница с добра репутация и невисоки цени. С помощта на навигацията лесно намерихме мястото, но обстановката наоколо ни раазубеди. Намираше се в един квартал, където на всеки ъгъл имаше "секскабинкен", еротикбарове и т.н. А и хората, които бяха по улиците някак ни притесниха и решихме да не рискуваме да оставяме колата без надзор (нямаше ведомствен паркинг) в квартала на порока. Затова се насочихме към съседния град - Офенбах на Майн.
Тук се сблъскахме с друг проблем. Абсолютно всички хотели, без да блестят с някакъв изумителен разкош, бяха неприлично скъпи.
В крайна сметка хотел "Атлас" с неговите 55 евро на вечер за двойна стая (без закуска) ни приюти. Тук също не мина без емоции. Роската влезе да си вземе един душ и ... оказа се, че кранчето на студената вода на душа не работи. Хотелът елеминира нашите притеснения с ето този инструмент:

На сутринта, като връщахме ключа, дистанционното и клещите, рецепционистката по никакъв начин не демонстрира изненада, което ни наведе на мисълта, че или е изключителен професионалист и не показва никакви емоции, или случилото се не е необичайно. В подкрепа на втората вероятност е и факта, че не ни се извиниха, нито ни предложиха да ни компенсират по някакъв начин.
Нямаше време за анализи и разговори на тази тема. Пловдив беше далеч, затова се качихме на ракетата и продължихме по безкрайните немски магистрали.

Малко преди границата с Австрия, имаше едно OMV:

на което спряхме да заредим с гориво и да си вземем винетка (изисква се за Австрия).
Следваща спирка - Виена. Относително скоро бях идвал тук, така че лесно намерих центъра на света във Виена, катедралата "Щефансдом":

От там минахме покрай "Чумната колона"

и Хофбург

Заъртяхме се покрай музеите-близнаци,

Парламента

и "Ратхаус" (кметството)

И отидохме да пием кафе в кафенето на Виенските адвокати:

Тук възникна един комичен момент. Помолихме да ни донесат Виенско кафе и ... се оказа, че във Виена си нямат представа какво разбираме под "виенско кафе"... Мелнажът, който ни приготвиха вместо това, беше със страхотен вкус и аромат и много освежаващ.
Тук беше и първият безплатен интернет, който намерихме от цяла Европа

Най-досадният проблем на това пътуване - времето - ни принуди да скоро отново да потеглим.

Минахме покрай рафинериите на OMV

и продължихме към Будапеща.
Това е един страхотен град. Изключително красив с впечатляваща архитектура. Само че ние пак бяхме изморени и вместо да се разхождаме, се заехме с търсенето на хотел. Това се оказа нелесна задача. Почти всички места, които посетихме бяха заети. На едно място ни каза, че могат да ни приемата, но трябва да спим в "дормитори"-то (с още 10 човека). В крайна сметка, с кански мъки, вече рано сутрин, се настанихме в хостел "Марко Поло". Външно беше лъскав, но вътре си личеше, че е пестено при довършване и обзавеждане

В банята нямаше кърпа. Ако искаш да ползваш такава, трябваше да платиш 10 евро депозит на рецепцията. Като върнеш кърпата, ти възстановяват депозита, от който удържат 5 евро "laundry fee"...
Преди да продължим, по магистралата на изток, направихме една кратка разходка по улиците