Постинг
17.09.2012 23:15 -
На мач в Сараево по дългия път, през Албания и Черна гора
Автор: sevastokrator
Категория: Туризъм
Прочетен: 5485 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 12.01.2013 11:00
Прочетен: 5485 Коментари: 3 Гласове:
2
Последна промяна: 12.01.2013 11:00
От няколко години повтарям, че ако "Левски" се паднат с някой отбор "на една ръка разстояние", ще си направя разходката да ида да ги гледам. И въпреки че относително скоро бях на екскурзия в Западните балкани, когато жребият отреди ФК "Сараево", не се колебах дълго и планирах.
Сутринта, два дни преди мача потеглих към границата. През Девин и Сатовча, стигнах до Гоце Делчев. Знаех, че тук има някакъв път до Петрич но всички бяха категорични, че е отвратителен. Всички, освен Наско, който знаеше, че тече доста сериозно обновяване. Така и се оказа. В момента част от бат"Бойковата енергия се излива и в асфалта през Поповите ливади (Папаз чаир).
Сръбската експазионистична политика от 19 и 20 век беше дала повод на хората тук да покажат, че са герои. А признателните поколения са издигнали паметници на част от тези герои:
Пътят към Петрич е много красив и въпреки, че ме чакаше много път до Битоля (където щях да спя първата вечер) спирах да снимам
Спрях за малко в Петрич, който дава вид на един добре уреден, дори и в парковете град:
На границата нямаше никакви проблеми, с изключение на един забавен разговор с митничаря. След паспортен контрол, като културен човек, последвах повелите на знаците и спрях на митническия "Stop". Имаше трима кибици на една пейка. Средният, който въртеше синджир, ме попита "Какво ще се похвалиш?" "Да се похваля?" искрено се учудих. "Нещо да обявиш?". Просветна ми, че явно общувам с представител на МК митническа агенция. "Ами нямам", уведомих го. "Ми що спираш, тогава?", раздразнено ми се сопна той. Не спорих с него, а продължих навътре в държавата.
"Царският път" беше през Струмица, но аз реших да се отбия през Габрово:
и през Банско
След което продължих по "царския".
Струмица е горе-долу приятно и "човешко" място. Има голям площад на центъра:
С голям паметник на Гоце Делчев на центъра
Чийто девиз беше преведен на младия език:
След известни проблеми около обмяната на пари (включително в "Тутунска" банка), продължих своя път на запад.
Както и преди съм казвал, Македония е една много красива държава. Въпреки че бързах, тук-таме спирах да се наслаждавам на гледките и малко се ядосвах, че не съм с хубав фотоапарат.
Част от плана ми беше до отида до старата българска крепост Просек. Намира се до град Демир Капия. Бях чел страшно много за убежището на Добромир Хриз и севастрокартор Стрез и исках да видя наживо това място.
За съжаление, не успях, но докато обикалях, видях други красиви гледки:
Красотата на Македония лесно може да провали дори и най-перфектният откъм време и организация план.
Неусетно беше станало тъмно, а аз едва бях стигнал до Прилеп.
Тук набързо се отбих в едно магазинче (служителките, в което бяха облечени във фланелки на "Каменица"), купих един стек с Газоза
и продължих към Битоля.
Пристигнах в е един от най-хубавите градове в Македония по мръкнало
и тръгнах да си търся хостела.
Тази нелесна задач ми отне около един час, тъй като GPS картата на града не е много хубава.
В крайна сметка, вече доста изморен, се добрах до мястото, което трябваше да ми предложи подслон.
В иначе новата къща с приветлива рецепционистка имаше пъстра смесица от хора, обесебени от всякакви странности (например един от гостите - от Уелс, на въпроса ми какво работи, ме изгледа укорително и ми каза "Аз не работя. Имам хоби").
Тъй като рекламата на хостела казваше, че има паркинг, поисках да си оставя колата там. Но рецепционистката, след като неуспешно пробва да го отключи с поне 40 ключа, ми каза, че мога да оставя Шкодата на улицата. Било "безбедно"...
Настаниха ме в една стая със 70-годишна американска хипарка, след което излязох да се подкрепя след дългия път
Въпреки че беше късно вечерта и срещу работен ден, Главната улица беше пълна с хора:
Оказа се, че техният ентусиазъм е по-силен от моя и около полунощ се предадох и отидох да дремна няколко часа. Хипарката беше културна и не вдигаше почти никакъв шум, въпреки че цяла нощ чати.
На сутринта излязох да си купя нещо за ядене. В центъра освен чадърите на "Каменица" (може би единствената успещна българска стока тук)
Се впечатлих и от декора, който монтираха на малкото площадче срещу Руското консулство
Следваща точка от маршрута беше гробът на цар Самуил (на о-в Свети Ахил в малкото Преспанско езеро в Гърция).
На гръцката граница имах интересен момент. След паспортния контрол, последвах един знак, който ми казваше да спра на определено място (бях единственият, който допусна грешката да се съобрази с него). Един смотан чичка в униформа се приближи и на пограничен английски ми поиска паспорта. И не ми го върна 40 минути!?! Беше го оставил в един джип, очевидно при колеги. Чакаше ме дълъг и екзотичен път и затова се ядосах на тази проява на трудолюбивост. Казах на чичката или да ме арестува (ако проверката им е казала, че съм лош), или да ме пуска да си ходя, или ще се обадя на нашия посланик да го помоля за съдействие за по-бързия избор на едната от двете възможности. Унформеният (не съм сигурен дали разбра всичко) ми каза "момент". Изтича до джипа, върна се и ме пита ... как се казва баща ми ... много раздразнено му отговорих. Той се върна до джипа и след 5 минути (тъкмо избирах номера на посолството) победоносно се върна с паспорта ми. Връчи ми го важно и ми каза, че имало малък проблем, но го оправили... (може да са били заспали по време на проверката и да се е наложило да ги будят ...)
Продължих към преспанските езера
На всички, които не са ходили там, горещо препоръчвам да посетят това райско място.
Малкото преспанско езеро
е поделено между Албания и Гърция. Но остров Свети Ахил, се намира в гръцката му част.
До езерото се стига по понтонен мост
По принцип, островът е обитаем
Идващите тук туристи (които, вероятно, не са много), са провокирали информационни табели
Най-голямата забележителност тук би трябвало да са резиденцията и гробът на цар Самуил. Би трябвало, но не и за гръцката мисъл. Цар Самуил беше споменат,, но мимоходом и между другото. Беше пропуснато да се напише, че тук е гробът на българския цар.
Самият гроб е открит от професор Николаос Муцополос в базиликата "Свети Ахил"
Откритието на живота на професора дори не е споменато в мърлявата указателна табела пред останките
А тази час от надписа, в която пише, че Самуил и е български цар е изчоплена от комплексарска сърбоманска ръка (чийто собственик може би си е мислил, докато е чегърtал, че по този начин променя и действителността)
Бях обезет от благоговение, че се намирам тук. Това усещане се помрачаваше от очевидното намерение на гърците да омаловажат важността на мястото (което при малко по-добро желание би могло да им докара много пари от български туристи).
Може би тази комплексарщина е оказала причина за разочарованието на проф. Муцопулос (ходил съм на негова лекция в Пловдив през 2004 година и професорът говореше на ... френски. По-късно гледах документален филм за цар Самуил, в който професорът отново даваше простор на своето франкофонство за сметка на родния си гръцки език).
Въпреки че (както споменах) малкото преспанско езеро е едно райско кътче
Подгорица (където трябваше да нощувам) беше далеч, затова потеглих.
През Смърдеш (гърците го наричат Кристалопиги), родното място на великия Българин (с главно "Б") Васил Чекаларов, влязох в Албания.
Още в началото, точно след КПП-то, един едър и брадасял албанец на ... албански успя да ме помоли да го кача до Корча, а другарчето му до Тирана. Не ми се пътуваше сам и прецених, че няма вероятност да ми направят нищо, докато кракът ми е на газта, затова склоних.
Брадясалият беше много доволен. И тъй като с него нямахме обще език, на който да общуваме, се опитахме да сменим по лаф на руски. Той знаеше около 20 думи, а аз към 35, така че с много жестове, горе-долу, стана някакъв диалог. Оказа се, че пичът е тираджия. И като събрат-шофьор ме предупрждаваше за всяка "явка" на албанския КАТ. Тъй като моят приятел Ервин си беше в Албания, реших да си купя карта на албански GSM оператор. Тираджията дойде и със сърдитата си физиономия ми оказа неоценимо съдействие, особено в обеменното бюро, където направи истински скандал, за да получа добър курс.
Най-много се смях, когато на един светофар, изчаквайки зелено, едно симпатично момиче пресече и моят спътник авторитетно констатира "Добра путка" (да ме прощават дамите). Това се оказа единствената комбинация от две думи, която и двамата знаехме.
Оставихме полиглота до един банкомат
И с другия, който беше още по-полиглотест, продължихме на север.
Спряхме да хапенм по сандвич в град Поградец
И продължихме нататък. Пътят минаваше покрай Охридското езеро
Албания е една изключително красива държава. Но тъй като имам и друга публикация, посветена на нея, няма да се повтарям.
С "полиглота" (който беше работил в Подгорица и знаеше десетина думи на сръбски) минахме през Елбасан и по новата магистрала от Дуръс
Стигнахме в Тирана. Предградията по нищо не отстъпваха на индустриалните зони на големите европейски градове. А сред сградите забелязах и едно българско знаме, което се вееше гордо пред представителството на "Derby".
Няколко пъти питах моя спътник къде точно иска да го оставя, но той всеки път ми отговаряше с неразбираеми ръкомахания. Накрая загубих търпение, звъннах на Ервин и го помолих да говори с дядото. Т.е. да го пита къде точно иска да слезе. Оказа се, че ... искал да отиде не в Тирана, а в Лежа. Т.е. на 75 км северно.
Оставих го там, а той след около 15 минути разправия, (в които първо искаше да ми дава пари, а после настоятелно ме канеше на гости) накрая с огромна благодарност ми каза "Хвала" и ме остави сам в колата.
Преди да стигна до Шкодра, спрях да заредя (да излея останалите ми леки) в резервоара, като се наложи почи да скоча на бой на един образ, който реши да сипе в дизелов резервоар А95.
В Шкодра се натъкнах на КАТаджийска група. Смело и смахнато слязох и за техен най-голям ужас (явно имаха хайка и търсеха някой определен) ги питах как да стигна до границата. Посочиха ми напред и ми показаха, че ако остана още 10 секунди ще е много невъзпитано.
Карах и ... когато пътят спря да има и бегли индикации за международен, спрях, вмъкнах се в една кръчма и питах накъде да карам. Десетина подозриителни погледа ме накараха да осъзная, че май съм сбъркал ... Един образ, който висеше покрай вратата беше запитан с какви номера съм. След като разбраха, че съм българин, моментално разцъфнаха топли албански усмивки. Един човек с шефски вид излезе и на италиански (не ме питайте как се разбрахме) ми обясни детайлно пътя. После още няколко пъти питах, като всеки път ми обясняваха, след като видят какви са ми номерата (български).
Шкодра е много красиво място, но явно не е случило на кмет. Липсата на табели се гарнираше с уникално шофиране, което по чудо не даде жертви. В крайна сметка, се измъкнах от града карах до едно кръгово... без знаци. За щастие, в единия му ъгъл се беше сгушила бензиностанция. Питах там и ме упътиха... Докато карах по препоръчания ми път, бях следван от едни фарове. Умората вкара допълнителни филми в съзнанието ми и реших да не спирам, за да не ми случи екшън. Да, ама ... пътят просто свърши... Фаровете се приближиха и от големия "мерцедес" един голям чичко ми каза "Байно, не можем намерим границу". Съгласих се с него и го последвах. Черногорският чичка спря да пита за пътя поне на 5 места. И минахме по такива пътища, че със сигурност нямаше да успя да стигна до границата ако не го следвах. За всички желаещи да идат от Шкодра до границата с черна гора, препорчъвам да не се пробват, освен ако не знаят албански. По такива пътища, през нощта и без никакви табели е страшно дори и за нинджи с джипове и калашници. Отварям скоба, че според мен Албания се развива много динамично и скоро голяма част от инфраструктурните промени ще бъдат разрешени.
След като влязох в Черна гора, се почувствах все едно съм в Ню Йорк - имаше асфалт, лампи в населените места и табели.
Мотелът беше приличен:
и на красиво място
Единствените гости освен мен бяха две англичанки и една новозеландла, която ми се представи като Сладка (казваше се "Candy" и искаше да бъде в час с местните лингвистични особености).
На следващата сутрин, след закуска отидох да разгледам Подгорица.
Едната от англичанките ми каза, че не е красив град, защото е "very industrial". Оказа се, че, типично по английски, е била тактична. Спрях в центъра
Градът е малък и всичко е на две крачки:
Народното събрание
Върховния съд
Националната банка
Както можете да видите и тук, както и в Сърбия се ползват едновременно кирилица и латиница.
По обратния път към паркинга се възхитих на интелигентния подход за запазване на паркоместа
На излизане от Подгорица местните катаджии ми показаха, че не стоят особено високо в йерархията на заслужаващите уважение. Т.е. наложи се да почерпя "за пиво", след което продължих към крайбрежието.
В Черна гора не само морето, но и планините са много красиви
По пътя имаше едно село, което може би поощряваше ... лапането
Аз не спрях тук. Едно, че бързах, второ, че не проявявах любопитство да разбера какво предлагат за ... лапане.
В подножието на това сексуално селище се намира курортът Будва
Тук беше много красиво, но Сараево изглеждаше много далеч на картата и продължих транзит. Не спрях и в другия известен курорт Котор. А Которският залив, който е наблизо е едно изключително място, което обаче ме изправи на нокти. Тази уникална природна прелест
.jpg)
е "снабдена" с път, който е широк кола и 1/2
Много исках да се наслаждавам на гледката, но ... се налагаше да правя сложни маневри, след края на които се наложи да бързам към Хърватско.
На КПП-то минах бързо, но след това се наложи да карам банво по междуародният път, който беше в процес на изграждане.
Минах покрай Дубровник, откдето навлязох в Босна и Херцеговина.
Ситуацията с политико-географската карта на тази част от Балканите е много особена. Хърватско има огромна крайбрежна ивица. А Босна и Херцеговина е само с един хвърлей крайбрежие, а гражданите на държавата се радват на красотата на морския бряг отдалеч
Едната стрелка сочи границата межу Хърватско и Босна и Херцеговина, а другата хърватското крайбрежие.
Босна и Херцеговина е изключително красива (макар и леко мрачна) държава
Географски държавата се състои от три административни области: Босна, Херцеговина и Република Сръбска
Интересен факт е, че когато влезеш в Република Сръбска, имаш усешането, че си влязал в друга държава (по бензиностанциите има карти само на Република Сръбска, а не и на другите области; на всеки ъгъл има надписи посветени на сръбските футболни отбори и т.н.). Общо взето, беглият ми поглед показва, че единственото което обединява тази област с другите две, е общата валута.
Другото неприятно нещо в иначе красивата държава са минните полета
Ужасната гражданска война е направила опасни за живота огромни пространства.
В Сараево пристгнах твърде късно. За тези, които мислят да пътуват натам, трябва да имат предвид, че предимно планинската държава предлага страхотни гледки и пътища, по които е невъзможно да изпревариш колоната, която някой бавно пълзящ тир е образувал (не знам дали не им е неудобно като видят върволицата в огледалото за обратно виждане).А там си нямат Бойко и магистралите са дефицит. Всъщност, единствената магистрала е околовръстното на Сараево. Именно там спрях на една бензиностанция и си купих карта на града. С доста усилия и комични моменти на сръбско-българско-руски ми обясниха как да намеря хотела си. (На руски се мъчих, за да не ям бой като българин - "син" запалянко). В крайна сметка, отново се обърках но една класическа мутра (висок, як, прост, добронамерен, с бегъл английски и джип "Мерцедес") ме придружи до хотела:
Пътните особености в държавата ме забавиха страшно много и затова гледах нещастния мач в хотела.
Тук искам да обърна внимание върху абсурдната психоза, която създадоха медиите, обяснявайки, че, едва ли не, всички бъгари тук биват пребивани. На мен никой нищо не ми направи, а аз след началния ми престои на едно OMV, въобще не съм крил, че съм българин.
На следващия ден пообиколих столицата, която е била столица и на олимпийските игри
Градът ми изглеждаше леко запуснат, но в центъра има впечатляващ мол
Поразходих се по Главната
Имаше и експозиция, посветена на клането от Сребреница
Сараево може да се определи и като град на контрастите. В непосредствена близост до модерния мол имаше сгради, които бяха съвсем меко казано "соц"
Организацията на движението също беше странна:
Сараево имаше още интересни места
Но ми се налагаше да търгвам към България.
Минах покрай централата на босненските сърби - град Пале. Само че вместо да продължа на пряко през Рогатица, погрешка минах по дългия път, покрай град Горажде:
Оттам през Вишеград влязох в Сърбия и продължих към България.
Сутринта, два дни преди мача потеглих към границата. През Девин и Сатовча, стигнах до Гоце Делчев. Знаех, че тук има някакъв път до Петрич но всички бяха категорични, че е отвратителен. Всички, освен Наско, който знаеше, че тече доста сериозно обновяване. Така и се оказа. В момента част от бат"Бойковата енергия се излива и в асфалта през Поповите ливади (Папаз чаир).
Сръбската експазионистична политика от 19 и 20 век беше дала повод на хората тук да покажат, че са герои. А признателните поколения са издигнали паметници на част от тези герои:
Пътят към Петрич е много красив и въпреки, че ме чакаше много път до Битоля (където щях да спя първата вечер) спирах да снимам
Спрях за малко в Петрич, който дава вид на един добре уреден, дори и в парковете град:
На границата нямаше никакви проблеми, с изключение на един забавен разговор с митничаря. След паспортен контрол, като културен човек, последвах повелите на знаците и спрях на митническия "Stop". Имаше трима кибици на една пейка. Средният, който въртеше синджир, ме попита "Какво ще се похвалиш?" "Да се похваля?" искрено се учудих. "Нещо да обявиш?". Просветна ми, че явно общувам с представител на МК митническа агенция. "Ами нямам", уведомих го. "Ми що спираш, тогава?", раздразнено ми се сопна той. Не спорих с него, а продължих навътре в държавата.
"Царският път" беше през Струмица, но аз реших да се отбия през Габрово:
и през Банско
След което продължих по "царския".
Струмица е горе-долу приятно и "човешко" място. Има голям площад на центъра:
С голям паметник на Гоце Делчев на центъра
Чийто девиз беше преведен на младия език:
След известни проблеми около обмяната на пари (включително в "Тутунска" банка), продължих своя път на запад.
Както и преди съм казвал, Македония е една много красива държава. Въпреки че бързах, тук-таме спирах да се наслаждавам на гледките и малко се ядосвах, че не съм с хубав фотоапарат.
Част от плана ми беше до отида до старата българска крепост Просек. Намира се до град Демир Капия. Бях чел страшно много за убежището на Добромир Хриз и севастрокартор Стрез и исках да видя наживо това място.
За съжаление, не успях, но докато обикалях, видях други красиви гледки:
Красотата на Македония лесно може да провали дори и най-перфектният откъм време и организация план.
Неусетно беше станало тъмно, а аз едва бях стигнал до Прилеп.
Тук набързо се отбих в едно магазинче (служителките, в което бяха облечени във фланелки на "Каменица"), купих един стек с Газоза
и продължих към Битоля.
Пристигнах в е един от най-хубавите градове в Македония по мръкнало
и тръгнах да си търся хостела.
Тази нелесна задач ми отне около един час, тъй като GPS картата на града не е много хубава.
В крайна сметка, вече доста изморен, се добрах до мястото, което трябваше да ми предложи подслон.
В иначе новата къща с приветлива рецепционистка имаше пъстра смесица от хора, обесебени от всякакви странности (например един от гостите - от Уелс, на въпроса ми какво работи, ме изгледа укорително и ми каза "Аз не работя. Имам хоби").
Тъй като рекламата на хостела казваше, че има паркинг, поисках да си оставя колата там. Но рецепционистката, след като неуспешно пробва да го отключи с поне 40 ключа, ми каза, че мога да оставя Шкодата на улицата. Било "безбедно"...
Настаниха ме в една стая със 70-годишна американска хипарка, след което излязох да се подкрепя след дългия път
Въпреки че беше късно вечерта и срещу работен ден, Главната улица беше пълна с хора:
Оказа се, че техният ентусиазъм е по-силен от моя и около полунощ се предадох и отидох да дремна няколко часа. Хипарката беше културна и не вдигаше почти никакъв шум, въпреки че цяла нощ чати.
На сутринта излязох да си купя нещо за ядене. В центъра освен чадърите на "Каменица" (може би единствената успещна българска стока тук)
Се впечатлих и от декора, който монтираха на малкото площадче срещу Руското консулство
Следваща точка от маршрута беше гробът на цар Самуил (на о-в Свети Ахил в малкото Преспанско езеро в Гърция).
На гръцката граница имах интересен момент. След паспортния контрол, последвах един знак, който ми казваше да спра на определено място (бях единственият, който допусна грешката да се съобрази с него). Един смотан чичка в униформа се приближи и на пограничен английски ми поиска паспорта. И не ми го върна 40 минути!?! Беше го оставил в един джип, очевидно при колеги. Чакаше ме дълъг и екзотичен път и затова се ядосах на тази проява на трудолюбивост. Казах на чичката или да ме арестува (ако проверката им е казала, че съм лош), или да ме пуска да си ходя, или ще се обадя на нашия посланик да го помоля за съдействие за по-бързия избор на едната от двете възможности. Унформеният (не съм сигурен дали разбра всичко) ми каза "момент". Изтича до джипа, върна се и ме пита ... как се казва баща ми ... много раздразнено му отговорих. Той се върна до джипа и след 5 минути (тъкмо избирах номера на посолството) победоносно се върна с паспорта ми. Връчи ми го важно и ми каза, че имало малък проблем, но го оправили... (може да са били заспали по време на проверката и да се е наложило да ги будят ...)
Продължих към преспанските езера
На всички, които не са ходили там, горещо препоръчвам да посетят това райско място.
Малкото преспанско езеро
е поделено между Албания и Гърция. Но остров Свети Ахил, се намира в гръцката му част.
До езерото се стига по понтонен мост
По принцип, островът е обитаем
Идващите тук туристи (които, вероятно, не са много), са провокирали информационни табели
Най-голямата забележителност тук би трябвало да са резиденцията и гробът на цар Самуил. Би трябвало, но не и за гръцката мисъл. Цар Самуил беше споменат,, но мимоходом и между другото. Беше пропуснато да се напише, че тук е гробът на българския цар.
Самият гроб е открит от професор Николаос Муцополос в базиликата "Свети Ахил"
Откритието на живота на професора дори не е споменато в мърлявата указателна табела пред останките
А тази час от надписа, в която пише, че Самуил и е български цар е изчоплена от комплексарска сърбоманска ръка (чийто собственик може би си е мислил, докато е чегърtал, че по този начин променя и действителността)
Бях обезет от благоговение, че се намирам тук. Това усещане се помрачаваше от очевидното намерение на гърците да омаловажат важността на мястото (което при малко по-добро желание би могло да им докара много пари от български туристи).
Може би тази комплексарщина е оказала причина за разочарованието на проф. Муцопулос (ходил съм на негова лекция в Пловдив през 2004 година и професорът говореше на ... френски. По-късно гледах документален филм за цар Самуил, в който професорът отново даваше простор на своето франкофонство за сметка на родния си гръцки език).
Въпреки че (както споменах) малкото преспанско езеро е едно райско кътче
Подгорица (където трябваше да нощувам) беше далеч, затова потеглих.
През Смърдеш (гърците го наричат Кристалопиги), родното място на великия Българин (с главно "Б") Васил Чекаларов, влязох в Албания.
Още в началото, точно след КПП-то, един едър и брадасял албанец на ... албански успя да ме помоли да го кача до Корча, а другарчето му до Тирана. Не ми се пътуваше сам и прецених, че няма вероятност да ми направят нищо, докато кракът ми е на газта, затова склоних.
Брадясалият беше много доволен. И тъй като с него нямахме обще език, на който да общуваме, се опитахме да сменим по лаф на руски. Той знаеше около 20 думи, а аз към 35, така че с много жестове, горе-долу, стана някакъв диалог. Оказа се, че пичът е тираджия. И като събрат-шофьор ме предупрждаваше за всяка "явка" на албанския КАТ. Тъй като моят приятел Ервин си беше в Албания, реших да си купя карта на албански GSM оператор. Тираджията дойде и със сърдитата си физиономия ми оказа неоценимо съдействие, особено в обеменното бюро, където направи истински скандал, за да получа добър курс.
Най-много се смях, когато на един светофар, изчаквайки зелено, едно симпатично момиче пресече и моят спътник авторитетно констатира "Добра путка" (да ме прощават дамите). Това се оказа единствената комбинация от две думи, която и двамата знаехме.
Оставихме полиглота до един банкомат
И с другия, който беше още по-полиглотест, продължихме на север.
Спряхме да хапенм по сандвич в град Поградец
И продължихме нататък. Пътят минаваше покрай Охридското езеро
Албания е една изключително красива държава. Но тъй като имам и друга публикация, посветена на нея, няма да се повтарям.
С "полиглота" (който беше работил в Подгорица и знаеше десетина думи на сръбски) минахме през Елбасан и по новата магистрала от Дуръс
Стигнахме в Тирана. Предградията по нищо не отстъпваха на индустриалните зони на големите европейски градове. А сред сградите забелязах и едно българско знаме, което се вееше гордо пред представителството на "Derby".
Няколко пъти питах моя спътник къде точно иска да го оставя, но той всеки път ми отговаряше с неразбираеми ръкомахания. Накрая загубих търпение, звъннах на Ервин и го помолих да говори с дядото. Т.е. да го пита къде точно иска да слезе. Оказа се, че ... искал да отиде не в Тирана, а в Лежа. Т.е. на 75 км северно.
Оставих го там, а той след около 15 минути разправия, (в които първо искаше да ми дава пари, а после настоятелно ме канеше на гости) накрая с огромна благодарност ми каза "Хвала" и ме остави сам в колата.
Преди да стигна до Шкодра, спрях да заредя (да излея останалите ми леки) в резервоара, като се наложи почи да скоча на бой на един образ, който реши да сипе в дизелов резервоар А95.
В Шкодра се натъкнах на КАТаджийска група. Смело и смахнато слязох и за техен най-голям ужас (явно имаха хайка и търсеха някой определен) ги питах как да стигна до границата. Посочиха ми напред и ми показаха, че ако остана още 10 секунди ще е много невъзпитано.
Карах и ... когато пътят спря да има и бегли индикации за международен, спрях, вмъкнах се в една кръчма и питах накъде да карам. Десетина подозриителни погледа ме накараха да осъзная, че май съм сбъркал ... Един образ, който висеше покрай вратата беше запитан с какви номера съм. След като разбраха, че съм българин, моментално разцъфнаха топли албански усмивки. Един човек с шефски вид излезе и на италиански (не ме питайте как се разбрахме) ми обясни детайлно пътя. После още няколко пъти питах, като всеки път ми обясняваха, след като видят какви са ми номерата (български).
Шкодра е много красиво място, но явно не е случило на кмет. Липсата на табели се гарнираше с уникално шофиране, което по чудо не даде жертви. В крайна сметка, се измъкнах от града карах до едно кръгово... без знаци. За щастие, в единия му ъгъл се беше сгушила бензиностанция. Питах там и ме упътиха... Докато карах по препоръчания ми път, бях следван от едни фарове. Умората вкара допълнителни филми в съзнанието ми и реших да не спирам, за да не ми случи екшън. Да, ама ... пътят просто свърши... Фаровете се приближиха и от големия "мерцедес" един голям чичко ми каза "Байно, не можем намерим границу". Съгласих се с него и го последвах. Черногорският чичка спря да пита за пътя поне на 5 места. И минахме по такива пътища, че със сигурност нямаше да успя да стигна до границата ако не го следвах. За всички желаещи да идат от Шкодра до границата с черна гора, препорчъвам да не се пробват, освен ако не знаят албански. По такива пътища, през нощта и без никакви табели е страшно дори и за нинджи с джипове и калашници. Отварям скоба, че според мен Албания се развива много динамично и скоро голяма част от инфраструктурните промени ще бъдат разрешени.
След като влязох в Черна гора, се почувствах все едно съм в Ню Йорк - имаше асфалт, лампи в населените места и табели.
Мотелът беше приличен:
и на красиво място
Единствените гости освен мен бяха две англичанки и една новозеландла, която ми се представи като Сладка (казваше се "Candy" и искаше да бъде в час с местните лингвистични особености).
На следващата сутрин, след закуска отидох да разгледам Подгорица.
Едната от англичанките ми каза, че не е красив град, защото е "very industrial". Оказа се, че, типично по английски, е била тактична. Спрях в центъра
Градът е малък и всичко е на две крачки:
Народното събрание
Върховния съд
Националната банка
Както можете да видите и тук, както и в Сърбия се ползват едновременно кирилица и латиница.
По обратния път към паркинга се възхитих на интелигентния подход за запазване на паркоместа
На излизане от Подгорица местните катаджии ми показаха, че не стоят особено високо в йерархията на заслужаващите уважение. Т.е. наложи се да почерпя "за пиво", след което продължих към крайбрежието.
В Черна гора не само морето, но и планините са много красиви
По пътя имаше едно село, което може би поощряваше ... лапането
Аз не спрях тук. Едно, че бързах, второ, че не проявявах любопитство да разбера какво предлагат за ... лапане.
В подножието на това сексуално селище се намира курортът Будва
Тук беше много красиво, но Сараево изглеждаше много далеч на картата и продължих транзит. Не спрях и в другия известен курорт Котор. А Которският залив, който е наблизо е едно изключително място, което обаче ме изправи на нокти. Тази уникална природна прелест
.jpg)
е "снабдена" с път, който е широк кола и 1/2
Много исках да се наслаждавам на гледката, но ... се налагаше да правя сложни маневри, след края на които се наложи да бързам към Хърватско.
На КПП-то минах бързо, но след това се наложи да карам банво по междуародният път, който беше в процес на изграждане.
Минах покрай Дубровник, откдето навлязох в Босна и Херцеговина.
Ситуацията с политико-географската карта на тази част от Балканите е много особена. Хърватско има огромна крайбрежна ивица. А Босна и Херцеговина е само с един хвърлей крайбрежие, а гражданите на държавата се радват на красотата на морския бряг отдалеч
Едната стрелка сочи границата межу Хърватско и Босна и Херцеговина, а другата хърватското крайбрежие.
Босна и Херцеговина е изключително красива (макар и леко мрачна) държава
Географски държавата се състои от три административни области: Босна, Херцеговина и Република Сръбска
Интересен факт е, че когато влезеш в Република Сръбска, имаш усешането, че си влязал в друга държава (по бензиностанциите има карти само на Република Сръбска, а не и на другите области; на всеки ъгъл има надписи посветени на сръбските футболни отбори и т.н.). Общо взето, беглият ми поглед показва, че единственото което обединява тази област с другите две, е общата валута.
Другото неприятно нещо в иначе красивата държава са минните полета
Ужасната гражданска война е направила опасни за живота огромни пространства.
В Сараево пристгнах твърде късно. За тези, които мислят да пътуват натам, трябва да имат предвид, че предимно планинската държава предлага страхотни гледки и пътища, по които е невъзможно да изпревариш колоната, която някой бавно пълзящ тир е образувал (не знам дали не им е неудобно като видят върволицата в огледалото за обратно виждане).А там си нямат Бойко и магистралите са дефицит. Всъщност, единствената магистрала е околовръстното на Сараево. Именно там спрях на една бензиностанция и си купих карта на града. С доста усилия и комични моменти на сръбско-българско-руски ми обясниха как да намеря хотела си. (На руски се мъчих, за да не ям бой като българин - "син" запалянко). В крайна сметка, отново се обърках но една класическа мутра (висок, як, прост, добронамерен, с бегъл английски и джип "Мерцедес") ме придружи до хотела:
Пътните особености в държавата ме забавиха страшно много и затова гледах нещастния мач в хотела.
Тук искам да обърна внимание върху абсурдната психоза, която създадоха медиите, обяснявайки, че, едва ли не, всички бъгари тук биват пребивани. На мен никой нищо не ми направи, а аз след началния ми престои на едно OMV, въобще не съм крил, че съм българин.
На следващия ден пообиколих столицата, която е била столица и на олимпийските игри
Градът ми изглеждаше леко запуснат, но в центъра има впечатляващ мол
Поразходих се по Главната
Имаше и експозиция, посветена на клането от Сребреница
Сараево може да се определи и като град на контрастите. В непосредствена близост до модерния мол имаше сгради, които бяха съвсем меко казано "соц"
Организацията на движението също беше странна:
Сараево имаше още интересни места
Но ми се налагаше да търгвам към България.
Минах покрай централата на босненските сърби - град Пале. Само че вместо да продължа на пряко през Рогатица, погрешка минах по дългия път, покрай град Горажде:
Оттам през Вишеград влязох в Сърбия и продължих към България.
Тагове:
Дошъл е векът на албанците
Глобалистите крадци на световната истори...
Бездействието по намесата на Албания в М...
Глобалистите крадци на световната истори...
Бездействието по намесата на Албания в М...
Торта "Анна"
Савската царица предрича преражданията н...
с. РИБАРИЦА-хижа БЕНКОВСКИ-седловина ХАЙ...
Савската царица предрича преражданията н...
с. РИБАРИЦА-хижа БЕНКОВСКИ-седловина ХАЙ...
1.
анонимен -
Позориште!!! Тези трябва отново да ...
18.09.2012 12:27
18.09.2012 12:27
Позориште!!! Тези трябва отново да се запишат във втори клас.
А снимките на градовете приличат на Хасково или Димитровград.
цитирайА снимките на градовете приличат на Хасково или Димитровград.
2.
анонимен -
Которския залив също е много кра...
18.09.2012 12:34
18.09.2012 12:34
Которския залив също е много красив, но няма как да се сравнява с Българското море.
Там няма пясък а остри каманаци, стоножки и свирепи талибани. Общо взето прилича на язовир Кърджали също няма пясък а: остри камънаци и свирепи ислямисти. А за голи туристки нудистки и дума не може да става...
цитирайТам няма пясък а остри каманаци, стоножки и свирепи талибани. Общо взето прилича на язовир Кърджали също няма пясък а: остри камънаци и свирепи ислямисти. А за голи туристки нудистки и дума не може да става...
3.
анонимен -
Котор - Мотор
18.09.2012 12:38
18.09.2012 12:38
Которския залив е красив почти колкото залива на язовир Кърджали от страната на бента до бараките.
И на двете места има само скали и каманаци, земноводни и талибани!!! Няма и помен от пясъчна ивица, няма и следа от голя рускиня - нудистка и туристка!!!
Изобщо дори не може да се мери с Черно море!!!!
цитирайИ на двете места има само скали и каманаци, земноводни и талибани!!! Няма и помен от пясъчна ивица, няма и следа от голя рускиня - нудистка и туристка!!!
Изобщо дори не може да се мери с Черно море!!!!
