Връщайки се от командировката в Каварна, минах през Варна. След няколко премеждия и благодарение на сателитната навигация, успях да налучкам правилния път и се понесох по магистралата в западна посока.
Забелязах една табела, която ме уведомяваше, че Побитите камъни се намират само на 4 км. Първоначално не отдадох нужното внимание, но внезапно се замислих: Бях чувал за това място, но никога не бях ходил. Може би беше добра идея да го посетя сега, когато съм толкова близо, вместо да отлагам за неясното бъдеще.
Дадох мигач и след малко паркирах пред входа. Поради някаква причина (може би защото, както се оказа, това място се посещава повече от чужденци, отколкото от българи) входният надпис беше на латиница:
Купих си входен билет, при което учтивият чичко ми разказа накратко за това, което щях да разгледам.
Побитите камъни са природен феномен. Те са дълбоко забити в земята, като някои достигат до над 100 метра (?!?) дълбочина. Предполага се, че някога е било дъно на море. А според съвременните изследвания мястото е с много силна енергия и действа разтоварващо и разпускащо на хората.
На едно място има камъни, които са наредени в кръг, което явно е в резултат от човешка дейност и което според някои специалисти е доказателство, че енергията на това място не е останала тайна за древните, които са си направили светилище тук.
Малко по-надолу пък имало чешма с минерална вода, която според изследванията, била изключително полезна срещу камъни в бъбреците.
Благодарих на любезния уредник и закрачих. Гледките, които видях, бяха невероятни. (За съжаление трябваше да снимам срещу слънцето)
Малко по-надолу се заприказвах с един чичко.
Той ми разказа, че е обикалял доста по света, но най-много му харесвало тук и по тази причина с жена му много често идвали тук. През по-толлите дни, дори спяли (явно и сега беше такъв момент, защото забелязах, че имаше спален чувал). "Тук е много по-красиво от Стоунхендж, момчето ми, но за съжаление не познаваме собствените си красоти и затова се прехласваме по чуждите".
Тази мисъл, която се беше въртяла и в моята глава и замислен потеглих обратно, събирайки красота в очите си:
Колко е красива Родината ни и колко малко я познваме....
Еколози за седми път ще почистват Сините...
С техните камъни по тяхната глава
Ето тук обаче не съм /макар баща ми да твърди, че съм била като малка, но не си спомням/.
Даде ми идея.
Продължавай така.
02.11.2008 18:49
02.11.2008 19:15