Постинг
30.08.2010 00:31 -
Истанбул
Автор: sevastokrator
Категория: Туризъм
Прочетен: 13608 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 30.08.2010 09:59
Прочетен: 13608 Коментари: 4 Гласове:
3
Последна промяна: 30.08.2010 09:59
От много време, така да се каже, откакто се ориентирам по картата на Балканите, се каня да ида до Истанбул. Тази година, благодарение на Висталис, най-сетне се наканих.
Разстоянието от Пловдив е повече от 450 км. Качихме се вечерта на автобуса и .... задрямахме. Разбудихме се чак на границата. От наша страна минахме лесно, но комшиите нещо се усъмниха и ни накараха да слезем от автобуса, като ни прекараха през металния детектор, а багажът ни мина на рентген.
След като се убедиха, че не представляваме опасност за турската държава, услужливите униформени се усмихнаха и ни пуснаха да продължим нататък.
От границата до Истанбул не помня почти нищо, тъй като почти през цялото време спах, а когото отворих очи, бяхме вече пристигнали до хотела.
След кратка почивка във фоайето, нашият екскурзовод Тимур дойде
и ни поведе
Минахме покрай портите на Истанбулския университет
и продължихме към
Според статистиката това, така известно в България място, на което всеки може да пробва търговските си умения, е може би най-големият търговски център в Европа със своите над 4000 магазина. В така нареченият покрит пазар, може да се влезе от 21 входа,
над 50 улици (сред които и "златната")
на която всеки ден се излагат над три тона злато.
Поради натоварената програма се наложи да минем транзит и
и да оставим пазарлъците и покупките за по-късно.
Минахме покрай колоната на Константин Велики
и продължихме пътя си към Синята джамия,
ултан Известба още като "Султан Ахмет".
Това е единствената джамия с шест минарета, които, според легендата, са толкова понеже архитектът не разбрал добре дадената му заповед (султанът искал да има златна джамия и разпоредил "Алтън"- злато - а архитектът, който като всеки човек на изкуството имал собствено мнение, чул "Алтъ" - 6).
Местната традиция повелява да се ходи без обувки
по тази причина, ние се събухме и сложихме обувките си в найлоновите
торбички, които услужливо бяха оставени на входа.
Докато отдъхвахме Тимур ни разказа повече за джамията, като добронамерено и информирано ни поясни, че враждата между Исляма и Христянството почива на невежество, тъй като двете религии представляват практически едно и също.
Пред Синята джамия има Египетски обелиск
Тук се намира и Змийската колона
Тя е била изработена в чест на гръцка победа над персите и е пренесена от храм в Делфи тук, по заповед на Император Константин.
Тук е и колоната на Константин VII Порфироген (Багренородни)
която била цялата в бронз. При нашествието на кръстоносците, бронзът бил "опоскан" от носителите на западната култура.
Недалеч оттук се намира водохранилището Йеребатан -
уникално място, нарично още "Потъналият дворец"
Оттук градът е черпил вода през безводните периоди. Дори и в най-голямата жега, долу е прохладно и най-вероятно има течение на въздуха, тъй като е винаги свеж. Най-голямата забележителност е главата на Горгоната
най-вероятно донесена от някакъв храм.
Съвсем близо до водохранилището се намира "Света София"
Патриаршестката църква на Ромейската империя след 1453 година (превземането на Константинопол) е превърната в джамия.
През 1934 година Мустафа Кемал обявява "Св. София" за музей. Различните превъпълъщения през вековете представляват интересна смесица между Християнство и Ислям.
На втория етаж пък могат да се видят възстановени стенописи
Зад "Света София" се намира султантският дворец "Топкапъ сарай". Програмата ни беше много натоварена и не можахме да влезем вътре. Минахме през охранявваните
външни градини
Емблематични за Истанбул са и рибните ресторанти.
В малките ресторанти, можете да похапните от вкусните морски дарове,
след което да се разходите с лодка.
На следващия ден програмата започна с посещение на Българската Желязна Църква "Свети Стефан"
През 1860 година след продължителна борба срещу гръцката константионполска патриаршия, Иларион макариополски открито се противопоставя на гръцкия патриарх. Борбата завършва с победа и официалното признание на самостоятелността на Българската църква. "Лошите", обаче не се примиряват с това и българската дървена църква "Свети Стефан" изгаря в пламъци. Това не прекършва 50-хилядната Българска колония, която с общи усилия се сдобива с настоящата желязна църква (единствената православна такава), която е изработена във Виена.
Срещу църквата се намира метохът
Следваща спирка беше площад "Таксим"
от който тръгва Търговската улица "Истиклал"
Тук следобед има толкова много хора, че понякога е трудно да се рзминеш с тях
През средата на улицата минава червен трамвай - туристическа атракция.
Нощните заведения също са наоколо
В края на Истиклал се намира кулата Галата
откъдето се отправихме към азиатската част на Истанбул. Интересно да се отбелжи тук е, че поради небивалия интерес на самоубийците да скочат от моста, е забранено да се минава пеш. За отбелязване е и фактът, че когато пътуваш от Европа за Азия, се плаща, а в обратна посока е безплатно.
Погледнахме как изглежда Европа отстрани
след което потеглихме обратно.
Хвърлихме едно око на стадиона на "Бешикташ"
и се насочихме към следващата цел в нашата програма. Дворецът Долмабахче
Построен е с цел да засенчи Европейските дворци, като в него са вложени толкова много средства, че империята почти е фалирала, докато го довърши.
За да се пази цялата тази красота неопетнета, на входа всички туристи трябва да си сложят найолонови кълцуни
а вътре е забранено да се снима. Затова аз постъпих нечестно
Дворецът, със своите огромни зали, облицовани с английски кристали, многотонни полилеи и огромни килими представлява впечатляваща комбинация от заслепяващо великолепие и смайващ кич.
Автобусът ни остави съвсем близко до хотела и след кратка справка с картата, решихме, че не е лоша идея да се разходим из квартала. След кратка обиколка, се намерихме пред акведукта на Валенс
Това впечатлително творение на римската инженерна мисъл се е ползвало да докара вода за нуждите на града (мисля, че забравих да спомена, че водата, която тече от чешмите на Истанбул не е подходяща за пиене). Днес представлява част от пейзажа, по който минава натоварено шосе.
В близост има малък парк, в който може да се отъдхне, а вероятно и да се правят други неща, които не можах да разбера заради езиковата бариера.
Последната спирка преди отпътуване беше мол "Форум Истанбул".
Това прекрасно място, в която всяка дама би могла да прекара часове, без да се отегчи е най-големият търговски център в града, а ако може да се вярва на местните и най-големия в Европа.
Освен огромното количество магазини (300-400, т.е. 10% от Капалъ Чаршъ), в които неусетно можете да останете без пари, но за сметка на това с много нужни вещи, тук можете да посетите "Туркоазото" (огромен аквариум).
При нашето посещение имаше и изложба на ледени фигури. за да ни пуснат вътре, ни навлякоха с дебели дрехи
Вътре беше забранено да се снима, предполагам, за да не се вреди на прекрасните статуи (което не попречи на някакъв услужлив чичко да се появи с фотоапарат и да ни пита дали искаме да ни направи снимка ... явно забраните са само за някои ....).
Разстоянието от Пловдив е повече от 450 км. Качихме се вечерта на автобуса и .... задрямахме. Разбудихме се чак на границата. От наша страна минахме лесно, но комшиите нещо се усъмниха и ни накараха да слезем от автобуса, като ни прекараха през металния детектор, а багажът ни мина на рентген.
След като се убедиха, че не представляваме опасност за турската държава, услужливите униформени се усмихнаха и ни пуснаха да продължим нататък.
От границата до Истанбул не помня почти нищо, тъй като почти през цялото време спах, а когото отворих очи, бяхме вече пристигнали до хотела.
След кратка почивка във фоайето, нашият екскурзовод Тимур дойде
и ни поведе
Минахме покрай портите на Истанбулския университет
и продължихме към
Според статистиката това, така известно в България място, на което всеки може да пробва търговските си умения, е може би най-големият търговски център в Европа със своите над 4000 магазина. В така нареченият покрит пазар, може да се влезе от 21 входа,
над 50 улици (сред които и "златната")
на която всеки ден се излагат над три тона злато.
Поради натоварената програма се наложи да минем транзит и
и да оставим пазарлъците и покупките за по-късно.
Минахме покрай колоната на Константин Велики
и продължихме пътя си към Синята джамия,
ултан Известба още като "Султан Ахмет".
Това е единствената джамия с шест минарета, които, според легендата, са толкова понеже архитектът не разбрал добре дадената му заповед (султанът искал да има златна джамия и разпоредил "Алтън"- злато - а архитектът, който като всеки човек на изкуството имал собствено мнение, чул "Алтъ" - 6).
Местната традиция повелява да се ходи без обувки
по тази причина, ние се събухме и сложихме обувките си в найлоновите
торбички, които услужливо бяха оставени на входа.
Докато отдъхвахме Тимур ни разказа повече за джамията, като добронамерено и информирано ни поясни, че враждата между Исляма и Христянството почива на невежество, тъй като двете религии представляват практически едно и също.
Пред Синята джамия има Египетски обелиск
Тук се намира и Змийската колона
Тя е била изработена в чест на гръцка победа над персите и е пренесена от храм в Делфи тук, по заповед на Император Константин.
Тук е и колоната на Константин VII Порфироген (Багренородни)
която била цялата в бронз. При нашествието на кръстоносците, бронзът бил "опоскан" от носителите на западната култура.
Недалеч оттук се намира водохранилището Йеребатан -
уникално място, нарично още "Потъналият дворец"
Оттук градът е черпил вода през безводните периоди. Дори и в най-голямата жега, долу е прохладно и най-вероятно има течение на въздуха, тъй като е винаги свеж. Най-голямата забележителност е главата на Горгоната
най-вероятно донесена от някакъв храм.
Съвсем близо до водохранилището се намира "Света София"
Патриаршестката църква на Ромейската империя след 1453 година (превземането на Константинопол) е превърната в джамия.
През 1934 година Мустафа Кемал обявява "Св. София" за музей. Различните превъпълъщения през вековете представляват интересна смесица между Християнство и Ислям.
На втория етаж пък могат да се видят възстановени стенописи
Зад "Света София" се намира султантският дворец "Топкапъ сарай". Програмата ни беше много натоварена и не можахме да влезем вътре. Минахме през охранявваните
външни градини
Емблематични за Истанбул са и рибните ресторанти.
В малките ресторанти, можете да похапните от вкусните морски дарове,
след което да се разходите с лодка.
На следващия ден програмата започна с посещение на Българската Желязна Църква "Свети Стефан"
През 1860 година след продължителна борба срещу гръцката константионполска патриаршия, Иларион макариополски открито се противопоставя на гръцкия патриарх. Борбата завършва с победа и официалното признание на самостоятелността на Българската църква. "Лошите", обаче не се примиряват с това и българската дървена църква "Свети Стефан" изгаря в пламъци. Това не прекършва 50-хилядната Българска колония, която с общи усилия се сдобива с настоящата желязна църква (единствената православна такава), която е изработена във Виена.
Срещу църквата се намира метохът
Следваща спирка беше площад "Таксим"
от който тръгва Търговската улица "Истиклал"
Тук следобед има толкова много хора, че понякога е трудно да се рзминеш с тях
През средата на улицата минава червен трамвай - туристическа атракция.
Нощните заведения също са наоколо
В края на Истиклал се намира кулата Галата
откъдето се отправихме към азиатската част на Истанбул. Интересно да се отбелжи тук е, че поради небивалия интерес на самоубийците да скочат от моста, е забранено да се минава пеш. За отбелязване е и фактът, че когато пътуваш от Европа за Азия, се плаща, а в обратна посока е безплатно.
Погледнахме как изглежда Европа отстрани
след което потеглихме обратно.
Хвърлихме едно око на стадиона на "Бешикташ"
и се насочихме към следващата цел в нашата програма. Дворецът Долмабахче
Построен е с цел да засенчи Европейските дворци, като в него са вложени толкова много средства, че империята почти е фалирала, докато го довърши.
За да се пази цялата тази красота неопетнета, на входа всички туристи трябва да си сложят найолонови кълцуни
а вътре е забранено да се снима. Затова аз постъпих нечестно
Дворецът, със своите огромни зали, облицовани с английски кристали, многотонни полилеи и огромни килими представлява впечатляваща комбинация от заслепяващо великолепие и смайващ кич.
Автобусът ни остави съвсем близко до хотела и след кратка справка с картата, решихме, че не е лоша идея да се разходим из квартала. След кратка обиколка, се намерихме пред акведукта на Валенс
Това впечатлително творение на римската инженерна мисъл се е ползвало да докара вода за нуждите на града (мисля, че забравих да спомена, че водата, която тече от чешмите на Истанбул не е подходяща за пиене). Днес представлява част от пейзажа, по който минава натоварено шосе.
В близост има малък парк, в който може да се отъдхне, а вероятно и да се правят други неща, които не можах да разбера заради езиковата бариера.
Последната спирка преди отпътуване беше мол "Форум Истанбул".
Това прекрасно място, в която всяка дама би могла да прекара часове, без да се отегчи е най-големият търговски център в града, а ако може да се вярва на местните и най-големия в Европа.
Освен огромното количество магазини (300-400, т.е. 10% от Капалъ Чаршъ), в които неусетно можете да останете без пари, но за сметка на това с много нужни вещи, тук можете да посетите "Туркоазото" (огромен аквариум).
При нашето посещение имаше и изложба на ледени фигури. за да ни пуснат вътре, ни навлякоха с дебели дрехи
Вътре беше забранено да се снима, предполагам, за да не се вреди на прекрасните статуи (което не попречи на някакъв услужлив чичко да се появи с фотоапарат и да ни пита дали искаме да ни направи снимка ... явно забраните са само за някои ....).
1.
анонимен -
Вечния копнеш на българите-Цариграт!
30.08.2010 08:24
30.08.2010 08:24
На 3-ти март 2009 г за първи път посетих Турция дефакто Истанбул, всичката тази смесица от чувства която таях в себе си се изпари. Разбрах защо винаги сме жадували,но никога не сме го превземали-Мегаполиса -Истанбул.С цяфналите иглики, чистите улици, гевреците, разходката по Босфора,ах този Босфор-кръстопът на много светове,а има ли ни нас Гоподи в тези светове?
цитирайУважаеми Анонимен,
Като чета коментара Ви, оставам с впечатление, че много сериозно сте се объркал.
Цариград не е вечен копнеж на българите. Просто няколко пъти сме го обсаждали.
Не знам къде забелязахте чистотата, защото аз видях толкова мръсотия, колкото вероятно никога няма да видя в България.
Надявам се да не съм прав, но коментарът навява на мисълта, че има хора, които са с много сериозен проблем, че са българи.
цитирайКато чета коментара Ви, оставам с впечатление, че много сериозно сте се объркал.
Цариград не е вечен копнеж на българите. Просто няколко пъти сме го обсаждали.
Не знам къде забелязахте чистотата, защото аз видях толкова мръсотия, колкото вероятно никога няма да видя в България.
Надявам се да не съм прав, но коментарът навява на мисълта, че има хора, които са с много сериозен проблем, че са българи.
3.
анонимен -
дакис
12.10.2012 16:14
12.10.2012 16:14
Много хубави места заслужава си да се видят.
цитирай
4.
анонимен -
дакис
12.10.2012 16:16
12.10.2012 16:16
Много хубави места заслужава си да се видят.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 227