Прочетен: 4369 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 02.11.2008 22:02
Като бях малък, всяко почти всяко лято ходихме на море. За разлика от моите приятели (които обикаляха цялото Черноморие), моето семейство винаги ходеше на едно и също място.
Някога дядо ми беше излекувал някакъв големец и беше получил от него устно разрешение да си построи бунгало покрай морето. Дядо беше харесал Икънтълъка (намиращо се до Тузлата - между Балчик и Каварна) и по тази причина всяко лято заедно с мама и татко (а последната година и със Стефко) бяхме за няколко дни там. Последния път, когато ползвахме бунгалото беше лятото на 1990 година и оттогава то остана само в сомените ми.
На 28 октомври 2008 бях в командировка до Каварна. След като си свърших работата, потеглих обратно към Пловдив и по пътя ми хрумна да отида до мястото, където беше бунгалото, за да видя как се е променило. Обадих се на мама, която ми каза откъде да мина и скоро се отзовах на мястото.
Най-напред познах малкия плаж с кея, на който се бях разхождал десетки пъти и на който улових първата риба в живота си:
Уверен, че съм на прав път, затърсих мястото, където едно време беше бунгалото. След малко лутане, открих ограда, която ми изглеждаше доста познта:
Скоро намерих и портата:
Тя беше заключена с катинар, което ме вкисна, макар че е нормално. Повъртях се малко, чудейки се дали да прескоча и ако да - какво да направя ако има куче-пазач.
В крайна сметка реших, че така и така съм дошъл до тук от толкова далеч, ще бъде глупаво страхът от едно хипотетично зверче да ме спре и влязох зад оградата.
Закрачих по алеята и се загледах в познатите стари бунгала:
Явно това кътче от Черноморието още не беше попаднало в полезрението на инвеститорите и тук времето беше спряло.
Продължих нататък. Познах санитарния възел:
И умивалнята, където всяка вечер си търках зъбките:
Обърнах се наляво и .... затаих дъх.
Любимото бунгало беше там, макар и без покрив (по-късно татко ми обясни, че верятно е взет, защото е бил ламаринен), а до него се стигаше по същата пътечка, по която всяка вечер тичах:
Слязох надолу. Отпред зееше голяма дупка:
Надникнах през нея и видях малкото бяло шкафче, в което си държахме част от вещите:
Отстрани все още стояха дърветата, на които мама и татко връзваха хамака, на който много обичах да се люлея:
Постоях малко, съзерцавайки останките от моето детство и след това със смесени чувства, крачейки по алеята между другите бунгала се отправих към изхода:
Излязох благополучно, без да ме нападне куче :) и се замислих, че може би няма да е лоша идея да видя малкия плаж отблизо. Относително лесно се ориентирах и след малко бях на кея, който бях видял малко по-рано:
както споменах, тук за пръв път бях хванал въдица в ръце и с помощта на татко (който ми я нагласи и ми служи стръв - от мида) успях да хвана първата риба в живота си - едно попче.
Тук пък всяка вечер акостираха рибарите, от които почиващите купуваха риба:
Тръгнах обратно към Пловдив, мислейки си за миналото.
Бяха минали 18 години, откакто бях тук за последен път. През това време бях завършил средно, минах през казармата, успях да завърша Университета и се установих да работя в Пловдив, а Икънтълъка си беше почти същия ...
Върна ме и в моето детство, за което мерси :)))