Постинг
25.11.2012 15:29 -
На екскурзия до Будапеща (Б.Б.Б.Б.)
Автор: sevastokrator
Категория: Туризъм
Прочетен: 7337 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 25.11.2012 22:00
Прочетен: 7337 Коментари: 2 Гласове:
8
Последна промяна: 25.11.2012 22:00
Граф Дракула беше темата, която постави идеята на екскурзията. Идея, която порасна до 4-те Б: Букурещ, Брашов, Будапеща, Белград.
Една августовска сутрин с две коли 8-те герои потеглихме от Габрово на север.
Първата спирка след границата беше в Букурещ. Румънската столица е много красив и доста качествено занемарен град
с някои изключително странни хрумвания. Още предния път, в който бях тук се възхитих на концепцията по окабеляването.
Както се знае, най-впечатляващата сграда в Букурещ (и една от най-впечатляващите на Балканите) е т. нар. дворец на Чаушеску. Въпреки карсотата си, той може да се определни и като паметник на грандоманското безумие. Николае Чаушеску решил, че неговата безкрайна душевност може да се чувства комфортно в грандиозност. Не може да се отрече, че и външно, и вътрешно "дворецът" е изключително впечатляващ, построен и обзаведен с вкус. Но ... бедна държава като комунистическа Румъния трудно би могла да си позволи толкова сериозен разход. И поради тази икономическа реалност, се оказва, че румънците просто са си отгладували проекта на своя държавен глава.
Част от сградата е отворена за туристи с екскурзоводи на румънски и английски език. Достъпът е при сериозни мерки за сигурност (все пак вътре се намират праламентът, президенството, министерски съвет и още една камара институции). Част от дворцовият проект е и района около сградата. За да му е красиво, като излиза да си пие кафето на терасата, Чаушеску е сринал околните квартали и ги е построил отново.
В Букурещ много неща показват стремеж към западните грандизоности. В града има Айфелова кула и Триумфална Арка
Интензивността на букурещкия трафик и липсата на места на паркиране не ни позволиха да разгледаме по-подробно. Затова завъртяхме и поехме на север към Брашов, където щяхме да нощуваме.
По пътя установихме, че Румънския премиер явно не е бил завладян от Бойко-Борисовата любов към инфраструктурата. Голяма част от пътя си беше с едно платно и две ленти и натовреното движение не ни позволяваше да се придвижваме съгласно плана. Отделно от това малко след Синая попаднахме в много неприятно задръстване, при което ни се наложи над 20 км да се движим практически "на първа". Това ни накара да си помислим, че някъде пред нас вероятно има катастрофа и след всеки завой с ужас учаквахме да я видим. За щастие, се оказа, че няма инцидент. Просто в едно от градчетата някакъв мол направил грандиозни намаления и хората от околните общини се стичаха да си пазаруват. И тъй като това градче беше по главния път, всички, който минаваха по направлението, страдаха.
Късно вечерта се добрахме в Брашов.
Градът, който се намира в област Трансилвания, е много приятен във всяко едно отношение: архитектура, паркове и т.н. Разхождайки се из него неволно си помислих, че е странно как хората от Букурещ не бягат да се заселват в Брашов. Настанихме се в някакъв пансион, разтоварихме багажа и излязохме да се разходим.
Разходихме се по площада
Денят беше изморителен, затова хапнахме
И отидохме да спим.
На следващата сутрин след закуска потеглихме към Бран. Слуховете бяха, че тук се намира замъкът на граф Дракула. Всъщност замъкът Бран може и някога да е бил собственост на Дракула (Влад Цепеш), но графът със сигурност не е прекарал голяма част от живота си тук. Все пак жителите на Бран с гордост кичат всичко с вампирски краски и смело берат плодовете.
Преди да си купим билет, си взехме от местните козуначени десерти, които настойчиво препоръчвам
Заредени с въглехидрати, закатерихме хълма,
на който се намира леговището на Дракула
В двора на замъка има кръст с надписи на кирилица
Влад Цепеш
всъщност не е пиел кръв.
Просто, когато се е биел е бил на принципа "На война като на война". Т.е. не си е позволявал да покаже милост, към тези, които също не биха му показали такава. А някъде четох, че като член на Ордена на дракона, си е избрал за псевдоним "Дракула".
В някои части от замъка си е зловещо
Има запазени одеждите на графа
И оръжието, с което е пазил да не дойдат лошите
Дворът на Дракула гъмжи от туристи
Включително и български
От прозорците на замъка има много красива гледка
Следващата спирка беше Будапеща, така че трябваше да тръгваме. Но малко след Бран, най-мранкащият "туристконсултант" забеляза един "кесъл" и решихме да завъртим към замъка Ръшнов.
Тъй като се намираше на един баир, за мързеливите туристи
имаше влак
Замъкът изглежда много добре
С оригинални хрумвания за сметосъбирането
И рицари, които бдят за реда
Консултантът на групата се измори от обикаляне и спря на една сергия, за да си влее енергия и муза
.jpg)
Нали бързахме за Будапеща, се отправихме към колата. Но ... едната гума се оказа спукана.
Един" услужлив" румънец дойде с помпата си
След което ни обясни, че ... ей там имало вулканизатор и No Problem, Dude.
Ние нали сме много ориентирани, пропуснахме вулказнизатора, към който ни насочи румънската словоохотливост и се върнахме до Брашов.
Майсторът
Ни взе 8 лева. Причината, която ни изяде толкова много време се оказа ... особена. Хора, които често минват през Румъния ми обяснигха, че съм попаднал на вулказнизаторска схема: един ми пука гумата, друг идва да ми помогне и ме насочва къде да я оправя и третия, който я прави ми взема ... 150 лева. Скъпотия ... ама какво да се прави. Всеки в тази гростоприемна схема иска да вземе подобаваща част от парите на нещастния турист. В моя случай в гумата ми имаше навит до половината винт. Обстоятелство, което говори в полза на конспирацията. По принцип, като "настъпиш" винт той потъва целия в гумата.
След гумената авантюра потгелихме по дългия път към Унгария. Ако не сте минавали, да знаете, че пътят е дълъг и само едно платно с две ленти, а тировете са изобилие. Няма изпреварване. Към тази реалност се прибавя и навика на колоездачи и каруцари да "яздят" вечерно време необозначени.
Късната вечер, малко преди полунощ, се добрахме до границата. Унгарецът, който беше на смяна разпореди "Отвори джам!" и след това ни пита дали носим нещо забранено като например "хероин, кокаин, Калашников, Тодор Живков?". Когато смехът утихна, той ни се усмихна победоносно и ни пожела лек път.
До Будапеща карахме почти изцяло по магистрали. Но за да не заспиваме, се изпитвахме по практически английски - превеждахме скоропоговорки. Напр. как е "Ръгай чушки в боба?" (Insert pepper into the beans).
След малко екшън около хотелите се настанихме и заспахме дълбоко.
Сутринта, на закуска, ни обслужи един много учтив към Наско сервитьор. Заподозряхме го в еротична учтивост, но не питахме.
Нямахме идея откъде да започнем разходката. Затова се допитахме до картата
и до един от местните, който обаче нещо се надуваше
Първата забележителност от разходката беше unhuman cathedral (както каза Наско)
След което отидохме до брега на река Дунав, откъдето се виждаше прекрасният (такъв е само външно) замък Буда
.jpg)
Следващата спирка в обиколката беше изключително впечатляващата сграда на Унгарския парламент
Тук една симпатична унгарко-рускиня спря и заговори Божо. Оказа се, че продава билети за Hop on - hop off (sightseeing) - за икарусите с туристи, които кръстосват из цялата столица, за да запознаят туристите с красотите й. Божо се оказа доста очарователен за дамата, която ни направи по 5 евро на билет. Тръгнахме към най-близката сприка, но пътьом се отбихме в магазина и когато първият автобус дойде, ние още хапвахме. Поради това стюардесата не ни пусна да се качим, но тактично ни излъга, че в следващия автобус ще е по-хубаво и ще има повече места. Докато дойде той, обаче имаше 20 минути и затова потеглихме пеш към другата спирка. Това предизвика справедливото възмущение на El Hefe"Платихме, майна, 20 евро да ходим пеш!?!"
Качихме се в следващия автобус
Жегата беше голяма, затова за туристите имаше предвидени шапки
А за да знаят, какво обикалят, туристите се снабдяват със слушалки, чийто жак се пъха в една дупка, монтирана на редната седалка
след което започваш да натискаш последователно средното копче, докато попаднеш на език, който разбираш.
Автобусът обикаля из много интересни места
Минава по Дунав мост
В цената на билета има включени безплатна бира
и най-вкусната част от Унгария - гулаш. Супата е толкова вкусна, че неслучайно е символ на държавата. И можеш да си я поръчаш навсякъде, дори на бензиностанциите
.jpg)
Гулашът ни го сервираха в една бойна кръчма
.jpg)
Тъй като няма ограничения колко пъти ще се качиш и слезеш на автобуса, тук-таме се отбивахме да разгледаме и да пием по нещо разхладително
Спряхме да се разходим в замъка Буда, където имаше панаир на селските занаяти
.jpg)
Другият бонус към обиколката е обиколка с корабче по Дунав. Разходка, която е препоръчителна дори за тези, които нямат много време. Откъм реката всичко изглежда някак различно и много впечатлително. Включително Парламентът
.jpg)
Докато се разхождахме из Дунав, любувайки се на гледките
Видях и нещо, което ме изненада, а и ми даде идея:
оказа се, че крузините кораби пътуват и по Дунав, а някои от тях са български
Последната вечер в Будапеща се наспахме хубаво. На следващия ден направихме още една разходка
.jpg)
и потеглихме към последното Б от нашата обиколка - Белград. Досега бях само минавали и затова беше интересно за всички ни. Интересен момент от историята на сръбската столица е било римското й име - Alba Bulgarica...
Настанихме се в един хотел в по-краен квартал. На сутринта хапнахме набързо и се отправихме към центъра да разгледаме.
Минахме по главната
Някои от нас се насладиха на белградските кифли
Купихме си и сувенири. Тук искам да спомена нещо интересно. По принцип се води, че Сърбия иска да се присъедини към Европейския съюз. Но едно от изискванията е сърбите да скъсат с носталгията към мрачното минало и да предадат на правосъдите военопрестъпниците. Сръбската държава дълго се дърпа, но накрая все пак предаде Ратко Младич, Радован Караджич, Воислав Шешел и т.н. Предполагам, че част от европейското изискване е и да промени начина на мислене на населението, което да осъзнае, че колкото и да са героични, военопрестъпниците са лоши. Че това са хора, които не заслужават уважение и възхищение. Само че ... оказа се, че без никакъв проблем, човек може да се сдобие от самия ценър на Белград с магнит, на който героично се пъчи ген. Младич
В края на главната улица се намира най-голямата забележителност на Белград - крепостта Калемегдан
Мястото е атрактивно и за туристи
и за спортисти
От крепостта се вижда мястото, в което река Сава се влива в Дунав
А от наблюдателницата на едната кула има красива гледка
.jpg)
тук човек може да огледа околността и с бинокъл
След Калемегдан пихме кафе на Главната
Където Наско на висок град разясни какво е европейското бъдеще на Сърбия.
Изведнъж отвсякъде пламнаха възмутени сръбски погледи и ... заради собствената им сигурност, продължихме към Бохемската улица.
Малко преди да я намерим, минахме покрай център за кръводаряване
Въпреки че е известна туристическа атракция, аз лично не се впечатлих от тази улица
Не знам какво толкова й харесват хората. Може би беше грешка, че решихме да я разгледаме през деня ...
Отминахме я и продължихме към църквата "Свети Сава".
По пътя минахме покрай сгради, по които личаха следите от НАТОвските бомбардировки
Църквата свети Сава е красива
Но аз лично останах леко разочарован. Преди това бях слушал страшно много за нея: че е най-красивата на Балканите, че е най-голямата на Балканите и т.н. Както може да се предполага, всичките тези големи приказки бяха проявление на сръбската мания за величие. Църквата е наистина красива, но чак пък най-красивата ... И вярно, че е голяма, но ... чак пък най-голямата ... Вярно е, че не съм я мерил, но "на око" ми се струва, че съм виждал и по-големи.
Абе ... сръбска му работа...
Божо даде идеята да отидем до Хърватско. Признавам си, че доста се замислих, но все пак имах заседание скоро и ... се наложи тази идея да я отложим за някоя от следващите екскурзии.
Една августовска сутрин с две коли 8-те герои потеглихме от Габрово на север.
Първата спирка след границата беше в Букурещ. Румънската столица е много красив и доста качествено занемарен град
с някои изключително странни хрумвания. Още предния път, в който бях тук се възхитих на концепцията по окабеляването.
Както се знае, най-впечатляващата сграда в Букурещ (и една от най-впечатляващите на Балканите) е т. нар. дворец на Чаушеску. Въпреки карсотата си, той може да се определни и като паметник на грандоманското безумие. Николае Чаушеску решил, че неговата безкрайна душевност може да се чувства комфортно в грандиозност. Не може да се отрече, че и външно, и вътрешно "дворецът" е изключително впечатляващ, построен и обзаведен с вкус. Но ... бедна държава като комунистическа Румъния трудно би могла да си позволи толкова сериозен разход. И поради тази икономическа реалност, се оказва, че румънците просто са си отгладували проекта на своя държавен глава.
Част от сградата е отворена за туристи с екскурзоводи на румънски и английски език. Достъпът е при сериозни мерки за сигурност (все пак вътре се намират праламентът, президенството, министерски съвет и още една камара институции). Част от дворцовият проект е и района около сградата. За да му е красиво, като излиза да си пие кафето на терасата, Чаушеску е сринал околните квартали и ги е построил отново.
В Букурещ много неща показват стремеж към западните грандизоности. В града има Айфелова кула и Триумфална Арка
Интензивността на букурещкия трафик и липсата на места на паркиране не ни позволиха да разгледаме по-подробно. Затова завъртяхме и поехме на север към Брашов, където щяхме да нощуваме.
По пътя установихме, че Румънския премиер явно не е бил завладян от Бойко-Борисовата любов към инфраструктурата. Голяма част от пътя си беше с едно платно и две ленти и натовреното движение не ни позволяваше да се придвижваме съгласно плана. Отделно от това малко след Синая попаднахме в много неприятно задръстване, при което ни се наложи над 20 км да се движим практически "на първа". Това ни накара да си помислим, че някъде пред нас вероятно има катастрофа и след всеки завой с ужас учаквахме да я видим. За щастие, се оказа, че няма инцидент. Просто в едно от градчетата някакъв мол направил грандиозни намаления и хората от околните общини се стичаха да си пазаруват. И тъй като това градче беше по главния път, всички, който минаваха по направлението, страдаха.
Късно вечерта се добрахме в Брашов.
Градът, който се намира в област Трансилвания, е много приятен във всяко едно отношение: архитектура, паркове и т.н. Разхождайки се из него неволно си помислих, че е странно как хората от Букурещ не бягат да се заселват в Брашов. Настанихме се в някакъв пансион, разтоварихме багажа и излязохме да се разходим.
Разходихме се по площада
Денят беше изморителен, затова хапнахме
И отидохме да спим.
На следващата сутрин след закуска потеглихме към Бран. Слуховете бяха, че тук се намира замъкът на граф Дракула. Всъщност замъкът Бран може и някога да е бил собственост на Дракула (Влад Цепеш), но графът със сигурност не е прекарал голяма част от живота си тук. Все пак жителите на Бран с гордост кичат всичко с вампирски краски и смело берат плодовете.
Преди да си купим билет, си взехме от местните козуначени десерти, които настойчиво препоръчвам
Заредени с въглехидрати, закатерихме хълма,
на който се намира леговището на Дракула
В двора на замъка има кръст с надписи на кирилица
Влад Цепеш
всъщност не е пиел кръв.
Просто, когато се е биел е бил на принципа "На война като на война". Т.е. не си е позволявал да покаже милост, към тези, които също не биха му показали такава. А някъде четох, че като член на Ордена на дракона, си е избрал за псевдоним "Дракула".
В някои части от замъка си е зловещо
Има запазени одеждите на графа
И оръжието, с което е пазил да не дойдат лошите
Дворът на Дракула гъмжи от туристи
Включително и български
От прозорците на замъка има много красива гледка
Следващата спирка беше Будапеща, така че трябваше да тръгваме. Но малко след Бран, най-мранкащият "туристконсултант" забеляза един "кесъл" и решихме да завъртим към замъка Ръшнов.
Тъй като се намираше на един баир, за мързеливите туристи
имаше влак
Замъкът изглежда много добре
С оригинални хрумвания за сметосъбирането
И рицари, които бдят за реда
Консултантът на групата се измори от обикаляне и спря на една сергия, за да си влее енергия и муза
.jpg)
Нали бързахме за Будапеща, се отправихме към колата. Но ... едната гума се оказа спукана.
Един" услужлив" румънец дойде с помпата си
След което ни обясни, че ... ей там имало вулканизатор и No Problem, Dude.
Ние нали сме много ориентирани, пропуснахме вулказнизатора, към който ни насочи румънската словоохотливост и се върнахме до Брашов.
Майсторът
Ни взе 8 лева. Причината, която ни изяде толкова много време се оказа ... особена. Хора, които често минват през Румъния ми обяснигха, че съм попаднал на вулказнизаторска схема: един ми пука гумата, друг идва да ми помогне и ме насочва къде да я оправя и третия, който я прави ми взема ... 150 лева. Скъпотия ... ама какво да се прави. Всеки в тази гростоприемна схема иска да вземе подобаваща част от парите на нещастния турист. В моя случай в гумата ми имаше навит до половината винт. Обстоятелство, което говори в полза на конспирацията. По принцип, като "настъпиш" винт той потъва целия в гумата.
След гумената авантюра потгелихме по дългия път към Унгария. Ако не сте минавали, да знаете, че пътят е дълъг и само едно платно с две ленти, а тировете са изобилие. Няма изпреварване. Към тази реалност се прибавя и навика на колоездачи и каруцари да "яздят" вечерно време необозначени.
Късната вечер, малко преди полунощ, се добрахме до границата. Унгарецът, който беше на смяна разпореди "Отвори джам!" и след това ни пита дали носим нещо забранено като например "хероин, кокаин, Калашников, Тодор Живков?". Когато смехът утихна, той ни се усмихна победоносно и ни пожела лек път.
До Будапеща карахме почти изцяло по магистрали. Но за да не заспиваме, се изпитвахме по практически английски - превеждахме скоропоговорки. Напр. как е "Ръгай чушки в боба?" (Insert pepper into the beans).
След малко екшън около хотелите се настанихме и заспахме дълбоко.
Сутринта, на закуска, ни обслужи един много учтив към Наско сервитьор. Заподозряхме го в еротична учтивост, но не питахме.
Нямахме идея откъде да започнем разходката. Затова се допитахме до картата
и до един от местните, който обаче нещо се надуваше
Първата забележителност от разходката беше unhuman cathedral (както каза Наско)
След което отидохме до брега на река Дунав, откъдето се виждаше прекрасният (такъв е само външно) замък Буда
.jpg)
Следващата спирка в обиколката беше изключително впечатляващата сграда на Унгарския парламент
Тук една симпатична унгарко-рускиня спря и заговори Божо. Оказа се, че продава билети за Hop on - hop off (sightseeing) - за икарусите с туристи, които кръстосват из цялата столица, за да запознаят туристите с красотите й. Божо се оказа доста очарователен за дамата, която ни направи по 5 евро на билет. Тръгнахме към най-близката сприка, но пътьом се отбихме в магазина и когато първият автобус дойде, ние още хапвахме. Поради това стюардесата не ни пусна да се качим, но тактично ни излъга, че в следващия автобус ще е по-хубаво и ще има повече места. Докато дойде той, обаче имаше 20 минути и затова потеглихме пеш към другата спирка. Това предизвика справедливото възмущение на El Hefe"Платихме, майна, 20 евро да ходим пеш!?!"
Качихме се в следващия автобус
Жегата беше голяма, затова за туристите имаше предвидени шапки
А за да знаят, какво обикалят, туристите се снабдяват със слушалки, чийто жак се пъха в една дупка, монтирана на редната седалка
след което започваш да натискаш последователно средното копче, докато попаднеш на език, който разбираш.
Автобусът обикаля из много интересни места
Минава по Дунав мост
В цената на билета има включени безплатна бира
и най-вкусната част от Унгария - гулаш. Супата е толкова вкусна, че неслучайно е символ на държавата. И можеш да си я поръчаш навсякъде, дори на бензиностанциите
.jpg)
Гулашът ни го сервираха в една бойна кръчма
.jpg)
Тъй като няма ограничения колко пъти ще се качиш и слезеш на автобуса, тук-таме се отбивахме да разгледаме и да пием по нещо разхладително
Спряхме да се разходим в замъка Буда, където имаше панаир на селските занаяти
.jpg)
Другият бонус към обиколката е обиколка с корабче по Дунав. Разходка, която е препоръчителна дори за тези, които нямат много време. Откъм реката всичко изглежда някак различно и много впечатлително. Включително Парламентът
.jpg)
Докато се разхождахме из Дунав, любувайки се на гледките
Видях и нещо, което ме изненада, а и ми даде идея:
оказа се, че крузините кораби пътуват и по Дунав, а някои от тях са български
Последната вечер в Будапеща се наспахме хубаво. На следващия ден направихме още една разходка
.jpg)
и потеглихме към последното Б от нашата обиколка - Белград. Досега бях само минавали и затова беше интересно за всички ни. Интересен момент от историята на сръбската столица е било римското й име - Alba Bulgarica...
Настанихме се в един хотел в по-краен квартал. На сутринта хапнахме набързо и се отправихме към центъра да разгледаме.
Минахме по главната
Някои от нас се насладиха на белградските кифли
Купихме си и сувенири. Тук искам да спомена нещо интересно. По принцип се води, че Сърбия иска да се присъедини към Европейския съюз. Но едно от изискванията е сърбите да скъсат с носталгията към мрачното минало и да предадат на правосъдите военопрестъпниците. Сръбската държава дълго се дърпа, но накрая все пак предаде Ратко Младич, Радован Караджич, Воислав Шешел и т.н. Предполагам, че част от европейското изискване е и да промени начина на мислене на населението, което да осъзнае, че колкото и да са героични, военопрестъпниците са лоши. Че това са хора, които не заслужават уважение и възхищение. Само че ... оказа се, че без никакъв проблем, човек може да се сдобие от самия ценър на Белград с магнит, на който героично се пъчи ген. Младич
В края на главната улица се намира най-голямата забележителност на Белград - крепостта Калемегдан
Мястото е атрактивно и за туристи
и за спортисти
От крепостта се вижда мястото, в което река Сава се влива в Дунав
А от наблюдателницата на едната кула има красива гледка
.jpg)
тук човек може да огледа околността и с бинокъл
След Калемегдан пихме кафе на Главната
Където Наско на висок град разясни какво е европейското бъдеще на Сърбия.
Изведнъж отвсякъде пламнаха възмутени сръбски погледи и ... заради собствената им сигурност, продължихме към Бохемската улица.
Малко преди да я намерим, минахме покрай център за кръводаряване
Въпреки че е известна туристическа атракция, аз лично не се впечатлих от тази улица
Не знам какво толкова й харесват хората. Може би беше грешка, че решихме да я разгледаме през деня ...
Отминахме я и продължихме към църквата "Свети Сава".
По пътя минахме покрай сгради, по които личаха следите от НАТОвските бомбардировки
Църквата свети Сава е красива
Но аз лично останах леко разочарован. Преди това бях слушал страшно много за нея: че е най-красивата на Балканите, че е най-голямата на Балканите и т.н. Както може да се предполага, всичките тези големи приказки бяха проявление на сръбската мания за величие. Църквата е наистина красива, но чак пък най-красивата ... И вярно, че е голяма, но ... чак пък най-голямата ... Вярно е, че не съм я мерил, но "на око" ми се струва, че съм виждал и по-големи.
Абе ... сръбска му работа...
Божо даде идеята да отидем до Хърватско. Признавам си, че доста се замислих, но все пак имах заседание скоро и ... се наложи тази идея да я отложим за някоя от следващите екскурзии.
Следващ постинг
Предишен постинг
